Направо към съдържанието

Наум Струмишки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наум
Наум
духовник на Македонската православна църква
Роден

Религияправославие
Учил вСкопски университет

Наум (на македонска литературна норма: Наум Струмички) е духовник на Македонската православна църква, струмишки митрополит от 1995 година.[1]

Роден е в 1961 година в Скопие, тогава във Федеративната народна република Югославия, днес в Северна Македония със светското име Дзвонимир Илиевски (Sвонимир Илиевски). Завършва Юридическия и Богословския факултет на Скопския университет. През май 1987 година става послушник в манастира Григориат на Света гора. На 2 януари 1991 година се замонашва и е постриган в голяма схима от игумена на Григориат архимандрит Георгий Капсанис. Три години по-късно е ръкоположен за йеродякон от митрополит Алексий Трикийски и Стагийски. На 15 август 1995 г. е ръкоположен за йеромонах от епископ Калиник Арджешки и Мушчелски. На 27 август 1995 година е ръкоположен за епископ на Македонската православна църква и ден по-късно Светият архиерейски синод го въдворява за митрополит на Струмишката епархия. Той възобновява православния духовен живот в Струмишката епархия. Възстановява много църкви и манастири. С идването му е свързан разцветът на монашеския живот в епархията му и в цяла Македония. Усилно развива издателската, културната и хуманитарната църковна дейност. Член е на комисията на Македонската православна църква за разговори със Сръбската православна църква и с останалите поместни православни църкви.

През 2008 г. защитава докторска дисертация на тема „Исихазмът в Светогорското монашество през XX век“ към Богословския факултет на Софийския университет. През 2015 г. получава магистърска степен по клинична психология на тема „Психологически аспекти на процеса на загуба, тъгуване и преодоляване на загубата на член в семейството“ (Психолошки аспекти на процесот на загуба, тагување и надминување на загубата на член во семејството) към Международния славянски университет „Гаврило Романович Державин“ в Свети Никола. От 2010 г. е доцент в Педагогическия факултет на Битолския университет.

С неговата инициатива и усилия се подготвя и излиза православното списание „Премин“.[1] Негова заслуга са и създаването и поддържането на официалната уеб страница на МПЦ МПЦ-ОА, православния портал с духовно съдържание „Премин Портал“ [2] и дневният център за приютяване, обгрижване и продължително лечение на зависимости „Света Елисавета“ в Струмица и Терапевтичният център „Покров Богородичен“ в село Водоча. Митрополит Наум е автор на над 17 книги с пастирски послания, писма, беседи, интервюта и аскетично-исихастки есета – три от които издадени и на български език, както и на преводи от гръцки. През 2000 година получава наградата „Архиепископ Гавриил“ на Съюза на литературните преводачи на Република Македония за най-успешен превод на книга с духовна тематика за превода от гръцки език на книгата „Исихастички сведоштва“ (Исихастки свидетелства). Почетен член е на Дружеството на писателите на Македония. Взема участие в много научни конгреси и симпозиуми.[3]

На 17 ноември 2017 година в интервю за българската телевизия Би Ти Ви Струмишки Наум подчертава голямото значение на Договора за добросъседство между Република Македония и България, подписан на 1 август 2017 година, за добрите отношения между двете държави и за църковния диалог, като го нарича само начало.[4] Според митрополит Наум, Светият синод на Българската православна църква трябва да обсъди признаването на Македонската православна църква, подчертавайки, че двете страни имат обща религиозна история:

Смятаме, че по политически причини не е призната автокефалността на МПЦ. БПЦ има шанса със самото признаване на МПЦ да стане църква майка на МПЦ. Това е рядък исторически шанс, който БПЦ не трябва да го пропусне... Ние сме били част от Българската екзархия. Хората тогава са били разделени между Екзархията и Цариградската патриаршия, но повечето – 95%, са били екзархисти.[4]

На 7 ноември 2018 година митрополит Наум Струмишки е удостоен със званието доктор хонорис кауза на Великотърновския университет за „безспорните му заслуги към православната църква като един от видните съвременни богослови, учени, писатели и преводачи, както и за неговия принос за развитието на българо-македонските отношения“.[5]

До днес са издадени 17 негови книги книги.[3]:

  • „Православната Црква и Унијата“, 1992
  • „Слово од Елеуса”, 2001
  • „Слово од Водоча”, 2002
  • „Соочување со апсурдот“, 2007
  • „Ни Јас не ви кажувам...“, 2008
  • „Исихазмот во светогорското монаштво од 20 век (Умносрдечната молитва во хармонијата на аскетско-исихастичкиот подвиг)“, 2009
  • „Не знаете од каков Дух сте“, 2010
  • „Школа за исихазам – основна“, 2011
  • „Плодоносна девственост“, 2012
  • „Само едно е потребно“, 2013
  • „Надминување на дуализмот“, 2014
  • „Премин од душевност во духовност“, 2015
  • „Нови личносни односи“, 2016
  • „Пастирски пристап или поистоветување“, 2017
  • „Христијански идентитет“, 2018
  • „Постојам, значи љубен сум“, 2019
  • „Пресвета Богородица и Секогашдева Марија“, 2020.

От тях на български книжовен език са издадени:

  • „И аз ви не казвам...“, 2008
  • „Исихазмът в Светогорското монашество през ХХ век“, 2009
  • „Преодоляване на дуализма“, 2018
Горазд струмишки митрополит
(28 август 1995 – …)
настоящ