Маньо Стоянов

Маньо Стоянов
български историк
Роден	31 май 1903 г. Душанци, Княжество България
Починал	5 ноември 1986 г. София, България
Научна дейност
Област	История, библиография
Работил в	Пловдивска духовна семинария Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив Народна библиотека „Кирил и Методий“ в София

Маньо Стоянов Манев е български историк и книговед, изследовател на Българското възраждане.

Биография

Роден е на 31 май 1903 г. Завършва Пловдивската духовна семинария (1925), богословие (с докторат) в Берн (1930) и философия (с докторат) във Фрибурския университет (1931). Работи като учител в Пловдивската семинария (1932-1937) и след 1945 г. – като уредник в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив (1945-1948) и Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София (1948-1973). В последната завежда Отдела за ръкописни и старопечатни книги. Научната му работа е съсредоточена върху българската книжнина от XVII-XIX век, българо-гръцките културни връзки, историята на Българското възраждане и на град Пловдив. Умира на 5 ноември 1986 г.

Съчинения

• Българска възрожденска книжнина: аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания (1806-1878). 1957-1959., Том 1, Том 2
• Начало на протестантката пропаганда в България. – Известия на Института за история, 14-15. 1964.
• Пътят към свободата: Исторически разкази за Пловдив през Възраждането. 1968.
• Когато Пловдив беше столица: Очерци за Източна Румелия. 1973.
• Украса на славянските ръкописи в България. 1973.
• Стари гръцки книги в България
• Букви и книги: Студии по история на българската писменост. 1978.
• Тодор Пирдопски. Книжовник-илюстратор. 1984.

Източници

• Българска книга: енциклопедия (ред. Т. Янакиева, М. Капитанова). С., 2004, 418-419.

Външни препратки

• Владимир Янев, „За Маньо Стоянов и за тази книга“ Архив на оригинала от 2016-01-07 в Wayback Machine. (предговор към второто издание на „Когато Пловдив беше столица“)