Александър Попдимитров
| Александър Попдимитров | |
| български генерал | |
| Войни | Първа световна война Втора световна война |
|---|---|
| Награди | За военна заслуга |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 28 февруари 1892 г.
|
| Дата и място на смърт | 1974 г.
|
Александър Димитров Попдимитров е български офицер, генерал-майор, командир на 6-и пехотен търновски полк (1935 – 1939), на 14-а пехотна вардарска дивизия (1942 – 1944) и началник на 5-а армия (1944).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Александър Попдимитров е роден на 28 февруари 1892 година в град Кратово, Османската империя. През 1915 година завършва Военното на Негово Величество училище и на 25 август е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като адютант на 2-ра бригада от 11-а пехотна македонска дивизия. На 30 май 1917 г. е произведен в чин поручик.[1]
След войната, на 1 май 1920 г. е произведен в чин капитан. Служи в 37-и пехотен пирински полк и в 25-и пехотен драгомански полк. През 1925 г. е назначен на служба във 2-ра жандармерийска дружина, след което от 1927 г. е на служба в 1-ви пограничен участък. От 1929 г. изпълнява длъжността командир на рота в 29-и пехотен ямболски полк[2], а от следващата година е командир на дружина в Школата за запасни офицери[3]. На 15 май 1930 г. е произведен в чин майор.[1]
През 1932 г. майор Попдимитров е назначен за комендант на двореца[4], на 26 август 1934 г. е произведен в чин подполковник, след което в периода 1935 – 1939 е командир на 6-и пехотен търновски полк[5], като на 3 октомври 1938 г. е произведен в чин полковник, а от 1939 г. е началник на ШЗО[6]. На 6 май 1943 г,. е произведен в чин генерал-майор. От 19 април 1941 г. до 19 септември 1942 г. е началник на Военното училище. След това от 1942 г. е командир на Четиринадесета пехотна вардарска дивизия, а от 1944 г. е офицер за поръчки.[1]
В периода от 7 септември 1944 г. до 13 септември г. е началник на Пета българска армия, която извежда от Македония. Уволнен е от служба на 13 септември 1944 г. официално „по навършване на 25-годишна служба“, но реално с тази заповед, както и със заповедта от 14 септември е направена първата чистка на т.нар. „реакционни елементи от армията“[7].
Генерал-майор Александър Попдимитров умира през 1974 година.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (25 август 1915)
- Поручик (30 май 1917)
- Капитан (1 май 1920)
- Майор (15 май 1930)
- Подполковник (26 август 1934)
- Полковник (3 октомври 1938)
- Генерал-майор (6 май 1943)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Руменин, с. 95
- ↑ Министерска заповед (МЗ) № 71 от 1929 г.
- ↑ МЗ № 65 от 1930 г.
- ↑ МЗ № 38 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 327 от 1935 г.
- ↑ МЗ № 82 от 1939 г.
- ↑ Семерджиев, Атанас. Отечествената война на България 1944 – 1945: документи и материали. Т. 1. София, Военно издателство, 1980. с. 78 – 79. (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 95.
| |||||||||||||||
