Алекси Попов

Алекси Попов
	Алекси Попов
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1889 – 1919
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Командвания	Осма артилерийска бригада
Битки/войни	; Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	Орден „За храброст“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	15 август 1870 г. (стар стил) Малко Търново, Османска империя
Дата и място на смърт	1946 Малко Търново, Царство България

Алекси Георгиев Попов е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство.

Биография

Роден е на 15 август 1870 година в Малко Търново в българско католическо семейство. Завършва българска гимназия в Одрин. На 8 август 1889 г. постъпва на военна служба. През 1892 година завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. В периода 1900 – 1903 година учи в Николаевската генералщабна академия в Русия. От 1900 година е помощник ротен командир в 1-ви пехотен софийски полк. От 1909 г. в началник на секция за личния състав в Щаба на армията. През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е началник на Оперативния отдел при 2-ра армия. През януари 1915 г. е назначен за началник-щаб на 9^-а пехотна плевенска дивизия.

През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Алекси Попов командва 1^-ва бригада от 3^-та пехотна балканска дивизия. През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор.

Известно време е командир на трета пехотна дивизия и пета пехотна дунавска дивизия. През Първата световна война неговата бригада отбива 60 атаки на французи и сърби при Каймакчалан^[1]. През 1919 г. е уволнен от служба.

Военни звания

Подпоручик (2 август 1892)
Поручик (2 август 1895)
Капитан (1901)
Майор (31 декември 1906)
Подполковник (1911)
Полковник (14 февруари 1914)
Генерал-майор (1918)

Награди

Военен „За храброст“ IV степен 1^-ви и 2^-ри клас
Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военни отличия
Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Бележки

↑ Свилен Георгиев, „Забравеният генерал“ – в-к Странджа бр 102 – 2012 г. стр. 3 Архив на оригинала от 2018-11-12 в Wayback Machine.

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 99.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

[1] Свилен Георгиев, „Забравеният генерал“ – в-к Странджа бр 102 – 2012 г. стр. 3 Архив на оригинала от 2018-11-12 в Wayback Machine.

[1]