Дионисий Писинов
Дионисий Писинов | |
български генерал | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1956 г.
|
Учил в | Национален военен университет |
Военна служба | |
Звание | генерал-майор |
Служил на | България |
Командвания | 38-и пехотен полк 22-ри пехотен полк 2-ра бригада от 7 дивизия |
Дионисий Иванов Писинов е български военен деец, генерал-майор, военен инженер-геодезист, командир на 38-и пехотен полк през Балканската война (1912 – 1913), на 22-ри пехотен полк и на 2-ра бригада от 7-а пехотна рилска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дионисий Писинов е роден на 12 юли 1863 година в Охрид. Къщата на родителите му се намира в Писиновата махала във Вароша. Завършва гимназията в Кюстендил, след което постъпва във Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война (1885) като подпоручик е адютант на дружина от 8-и пехотен приморски полк.[1] По-късно служи в 14-и пехотен македонски полк и в 25-и пехотен драгомански полк, в последния като началник на полковия военен окръг.
През 1890 година, като капитан от 5-и пехотен дунавски полк е командирован за обучение в Императорския кралски военногеографски институт във Виена, който завършва през 1895 година.[2][3] През есента на същата година Министерството на финансите открива двугодишен курс за техници-земемери, които да изработят карта на държавните имоти. Курсът се провежда на военни начала и се ръководи от капитан Писинов. Постъпват 13 курсисти, от които 11 завършват, като в края на курса е завършена пълната кадастрална карта.[4][5]
През Балканската война (1912 – 1913) като подполковник поема командването на новосформирания 38-и пехотен полк с който участва в Чаталджанската операция. След войната от 20 март 1914 до 10 септември 1915 командва 22-ри пехотен полк.[6] През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Писинов командва 2-ра бригада от 7-а пехотна рилска дивизия.[7] Служи като комендант на Прилеп[8].
По-късно е произведен в чин генерал-майор и след 1918 година излиза в запас.
Генерал Дионисий Писинов е женен за Невена Писинова от търновския Сарафкин род. Семейството има две деца – син и дъщеря. Синът му е известният архитект Димитър Писинов, автор на множество обществени сгради в София, ръководител на строителството на Централния универсален магазин (ЦУМ), починал в деня на завършването на строежа през 1956 година, като поклонението се състои в централния хол на сградата.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (30 август 1885)
- Поручик (1887)
- Капитан (1890)
- Майор
- Подполковник (18 май 1906)
- Полковник (18 май 1913)
- Генерал-майор
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
- Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (1917)[9]
- Княжески орден „Св. Александър“ V степен без мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
- Орден „За заслуга“ на военна лента и на обикновена лента.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985., стр. 171
- ↑ Танчев, И., стр. 176
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
- ↑ Институт по градоустройство и архитектура (БАН) – „Известия“ том 10 – 11, София, 1957, стр. 455
- ↑ Годишник на минно-геоложкия институт в София, том 30 бр 3 – 4, София, 1984, Държавно издателство „Наука и изкуство“, стр. 194
- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том II, стр. 664
- ↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том III, стр. 1126 – 1127
- ↑ Руменин, с. 87
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 121 – 122
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 87.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
- Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
- Родени в Охрид
- Генерал-майори от Царство България
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български офицери от Македония
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За заслуга“
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български имигранти от Македония в София
- Починали в София