Йордан Наумов

Йордан Наумов
български генерал
Войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	За военна заслуга „Свети Александър“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	4 март 1870 г. Прилеп, Османска империя
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Йордан Наумов Христов е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство.

Биография

Роден е на 4 март 1870 г. в град Прилеп. На 3 октомври 1888 г. постъпва на военна служба. През 1891 г. завършва Военното училище в София, на 2 август произведен в чин подпоручик и зачислен в кавалерията. През 1899 г. постъпва на служба в 4-ти конен полк. Между 1899 и 1902 г. учи в Николаевската генералщабна академия. От 1899 г. служи в Четвърти конен полк. Бил е адютант на Трета пехотна дивизия. През 1900 г. служи в 4^-ти конен полк. От 1909 г. е на работа в оперативното отделение на генералния щаб, от 1911 г. е началник на етапната комуникация в ЩА.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война подполковник Наумов е началник на оперативния отдел в Щаба на 1^-ва армия. На 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник.

От 22 май 1914 до 20 юли 1915 г. е командир на Пети конен полк. От януари 1915 г. заема длъжността началник на щаба на Кавалерийската инспекция. На 11 септември 1915 г. е назначен за командир на Четвърти конен полк. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 3^-та бригада към Единадесета дивизия, след което е началник-щаб на Кавалерийската дивизия.. На 16 септември 1918 г. излиза в запас. През 1930 – 1942 г. е търговски представител по тютюните.

Участва като делегат от Прилепското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.

Архивът му се съхранява във фонд 046 в Държавния военноисторически архив във Велико Търново. Той се състои от 6 архивни единици от периода 1895 – 1946 г.

Военни звания

• Подпоручик (2 август 1891)
• Поручик (15 ноември 1894)
• Капитан (15 ноември 1900)
• Майор (19 септември 1906)
• Подполковник (22 септември 1910)
• Полковник (1 ноември 1913)
• о. з. Генерал-майор (31 декември 1935)

Награди

• Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие и V степен на обикновена лента
• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 309.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.