Георги Николов (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Николов.
| Георги Николов | |
| български генерал | |
| Битки/войни | Втора световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 15 февруари 1945 г.
|
Георги Николов Маринов е български офицер, генерал-майор от Генералния щаб, началник-щаб на 1-ва армия по време на Втората световна война (1941 – 1945).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Николов е роден е на 13 януари 1898 година в Сливен. Завършва Военното училище в София през 1919 година и е произведен в чин подпоручик. Служи във Видинския укрепен пункт, Варненския укрепен пункт и 3-то планинско артилерийско отделение. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин поручик, а от 15 юни 1928 г. е капитан. През същата година е назначен на служба в Бургаския укрепен пункт. През 1929 г. е назначен за командир на батарея от 6-и дивизионен артилерийски полк[1], а от следващата година е командир на батарея от 1-ви дивизионен артилерийски полк[2] През 1932 г. завършва Военна академия[3]. През 1933 г. е зачислен към щаба на 1-ви армейски артилерийски полк[4], а от 1934 г. е командир на батарея от 1-ви армейски артилерийски полк[5].[6]
На 6 май 1935 г. е произведен в чин майор, същата година е назначен за офицер за поръчки в щаба на 3-та пехотна дивизия[7], по-късно същата година е офицер от Генералщабна академия[8] и малко по-късно отново същата година е назначен за военен следовател в Пловдивския военен съд[9] През 1936 г. е помощник на секретаря във Военния съвет на Министерството на войната[10], а по-късно същата година е назначен за началник на секция в щаба на 4-та пехотна преславска дивизия[11].[6]
През 1938 г. майор Николов е назначен за военен аташе в Атина[12], а по-късно същата година е назначен към Щаба на войската[13]. През 1941 г. е назначен за командир на юнкерски учебен орляк, след което 1943 г. е назначен за началник-щаб на 3-та отделна армия, от 9 до 14 септември 1944 е командир на 3-та армия. На 14 септември 1944 става началник на оперативния отдел в Щаба на войската[14][15]. На 21 ноември същата година става началник-щаб на 1-ва българска армия. Умира на 15 февруари 1945 в Сигетвар. С министерска заповед № 28 от 19 февруари е произведен посмъртно в чин генерал-майор. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас[16].
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1 януари 1919)
- Поручик (30 януари 1923)
- Капитан (15 юни 1928)
- Майор (6 май 1935)
- Подполковник (6 май 1939)
- Полковник (1943)
- Генерал-майор (19 февруари 1945) посмъртно
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Министерска заповед № 91 от 1929 г.
- ↑ МЗ № 64 от 1930 г.
- ↑ МЗ № 189 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 129 от 1933 г.
- ↑ МЗ № 217 от 1934 г.
- ↑ а б Руменин, с. 333
- ↑ МЗ № 88 от 1935 г.
- ↑ МЗ № 312 от 1935 г.
- ↑ МЗ № 145 от 1935 г.
- ↑ МЗ № 72 от 1936 г.
- ↑ МЗ 111 и МЗ № 409 от 1936 г.
- ↑ МЗ № 91 от 1938 г.
- ↑ МЗ № 298 от 1938 г.
- ↑ Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 163
- ↑ МЗ №123 от 1941 г.
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 103
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 333.
