Върбан Винаров

Върбан Винаров
български генерал
Звание	Генерал-майор
Служи на	България
Род войски	Сухопътни войски
Командвания	4-та пехотна дивизия
Битки/войни	Сръбско-българска война
Образование	Робърт колеж Национален военен университет
Дата и място на раждане	1855 г. (стар стил) Русе, Османска империя
Дата и място на смърт	5 март 1908 г. Виена, Австро-Унгария
Върбан Винаров в Общомедия

Върбан Николов Винаров е български офицер, възпитаник на Роберт колеж и генерал-майор от сухопътните войски на България.

Биография

Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж. Върбан Винаров е втори прав

Върбан Николов Винаров е роден в гр. Русе, България през 1856 г. На двадесет години завършва Роберт колеж в Цариград. След Освобождението учи във военното училище в София. Служи в Русчукска № 23 пеша дружина.

На 21 януари 1880 г. Иван Ведър отвежда трима русенски младежи – поручик Върбан Винаров, Тома Кърджиев, прокурор в Окръжния съд и чиновника Йордан Джумалиев в Букурещ, където ги въвежда в масонската ложа „Хелиополис“, подчинена на Великия изток на Франция. След подготовка на съответния ритуал, на 18 февруари същата година в дома на Ведър в Русе става официалното провъзгласяване на първата масонска ложа в страната под името „Балканска звезда“ №134. В списъка на русенската ложа поручик Винаров е записан под №6, притежаващ масонската III степен. Той е включен и в ръководството на ложата като изпълняващ длъжността на I надзирател, т.е. вторият човек след почетния майстор Иван Ведър. Винаров е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг от 1884 г.

Сръбско-българска война (1885)

Участва в Сръбско-българската война (1885). След войната е помощник-началник на щаба на армията, а от 1887 г. е началник на Военното училище. В периода 5 март 1891 – 1 май 1892 командва 9-и пехотен пловдивски полк. По-късно завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Заема висши командни длъжности в българската армия и на 44-годишна възраст става генерал-майор от Генералния щаб и инспектор на кавалерията (1900 – 1908 г.). През 1907 г. е делегат на Втората световна мирна конференция в Хага. През 1897 г. е началник на Преславската 4^-та пехотна дивизия.

Генерал Винаров умира 5 март 1908 г. във Виена и е погребан в София.

Семейство

Той е женен за Елиза – дъщеря на д-р Георги Вълкович, министър на външните работи, дипломатически агент в Цариград. Винаров е имал пет деца. Дъщеря му Бистра е била съпруга на Симеон Радев – участник в Балканската войнаи Македоно-одринското опълчение, историограф, дипломат, публицист и журналист, автор на книгата „Строителите на съвременна България“. Синът на Винаров, поручик Георги Винаров, загива през Междусъюзническата война. Една от дъщерите на другата сестра на кмета Петър Винаров – Аника, е Невяна Панайотова Станчева – известна на по-старите русенци като д-р Пашова, лекар педиатър.

Военни звания

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (30 август 1882)
• Капитан (30 август 1885)
• Майор (17 април 1887)
• Подполковник (2 август 1891)
• Полковник (2 август 1895)
• Генерал-майор (15 ноември 1900)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас и IV степен, 2-ри клас
• Царски орден „Св. Александър“ II степен без мечове, III степен и IV степен с мечове
• Орден „За заслуга“

Източници

• Семеен архив на Хаджииванови „Скица на родство по майчина линия“. Виж още: Лебикян, Х. Голямата фамилия Винарови. – В: Пристан, октомври 2003, №10, с. 8.
• Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 2. С., 1973, с. 192
• в. Български новини, №4, 14 януари 1895.
• Лебикян, Х. Голямата фамилия Винарови, с. 8.
• Радков, Ив. Масонството в Русе. Русе, 2003, 25 – 27. В Русенската масонска ложа членува и младият български княз Александър I Батенберг. През юни 1880 г., когато той присъства инкогнито на нейна сбирка, ложата е нападната от въоръжена банда. Иван Ведър обаче, с револверни изстрели успява да отбие нападението.
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 141.
• Лебикян, Х. Русенски профили. Д-р Невяна Панайотова Станчева – Пашова. – В: в. Информационен пазар, Русе, №34, 2 септември 1999.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 30
• Румен Манов, Приказка за България. София, 2014., ISBN 978-954-8972-05-5

Външни препратки

• Златев, Л., Х. Лебикян. Михаил Силаги. Фамилия Силаги с трайно русенско присъствие. Русе, 2005. Архив на оригинала от 2016-08-03 в Wayback Machine.
• ген. Върбан Винаров в родословното дърво на фамилия Хаджииванови

• В Общомедия има медийни файлове относно Върбан Винаров