Петър Винаров
| Петър Винаров | |
 | |
| Кмет на Русе | |
| Мандат | 1 юли 1885 – 9 ноември 1887 г. |
|---|---|
| Предшественик | Константин Доганов |
| Наследник | Димитър Мантов |
| Втори мандат | 15 януари 1888 – 30 юни 1893 г. |
| Предшественик | Димитър Мантов |
| Наследник | Панайот Попов |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | |
| Националност | Българин |
| Професия | войник • политик |
| Военна служба | |
| Години | 1877 – 1878 |
| Преданост |  България |
| Род войски | Сухопътни войски |
| Военно звание | ? |
| Войни/Битки | Руско-турска война |
Портал  История на България | |
| Петър Винаров в Общомедия | |
Петър Николов Станев-Винаров е български политик, виден русенски възрожденец, богат търговец и общественик, кмет на Русе между 1885 и 1893 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Петър Винаров е роден през 1851 г. в Русчук, Османска империя. Брат е на българския генерал Върбан Винаров (1856 – † 1908). Като младеж се включва в Борбата за църковна независимост и активно участва в акцията по изгонването на гръцкия владика Синесий Червенски от града (1865 г.). По време на Освободителната война (1877 – 78) подпомага руското разузнаване. Попада в ръцете на турските власти, заедно с Михаил Хаджикостов, Върбан Дочев и Атанас Краев и е заточен в Халеб, Сирия, където престоява от 1 август 1877 до 23 април 1878 г.
Политическа дейност
[редактиране | редактиране на кода]Първи мандат
[редактиране | редактиране на кода]На насрочените за 1 май 1885 г. избори победа печели Съединената опозиция (либералите-цанковисти и консерваторите). С княжески указ за кмет е утвърден на 1 юли нейния представител Петър Винаров. Под негово ръководство Русенската община изгражда шест тютюневи фабрики, които впоследствие да се продадат на частни предприемачи. По време на Сръбско-българската война в града се откриват няколко временни болници за ранени български войници. През 1886 г. подкрепя свалянето на княз Александър I Батенберг. На проведените на 4 септември 1887 г. градско-общински избори печелят националистите (привържениците на Стефан Стамболов), сред които е и Петър Винаров. Димитър Мантов е избран за кмет, а Винаров е негов заместник. Разцеплението между тях започва още през есента на 1887 г. Още на първото заседание на 8 януари 1888 г., поддържан от стамболовисткото мнозинство обявява на кмета, че е бламиран. С Указ № 27 от 15 януари правителството утвърждава промяната.
Втори мандат
[редактиране | редактиране на кода]С поддръжката на общинския съвет кметът започва павирането на централните градски улици с гранитни блокчета от кариерата „Сан Рафаел“, Франция. От края на 80-те години на 19 век Русе започва да приема характерния си европейски облик. Тогава започва и индустриализацията на града. Към 1890 г. са изградени 14-т по-големи предприятия от фабричен тип в областта на металообработващата, химическата, хранителната, керамичната, кожарската и др. отрасли.
Трети мандат
[редактиране | редактиране на кода]
Поради липса на организирана опозиция без изненади минават парламентарните и общински избори през 1890 г. и П. Винаров запазва кметския си пост. С неотслабващи темпове продължава строителството в града и околността му. Полагат се грижи за хигиенизирането на улиците и медицинската профилактика на населението. През 1892 г. започва да се издава и „Русенски общински вестник“, с главен редактор Михаил Хаджикостов. В него се публикуват по-важните решения на общинския съвет, заповедите на кмета и други съобщения за града и страната.
С Указ № 380 от 30 юни 1893 г. се уволняват всички членове на русенския общински съвет и се назначава тричленна комисия в състав: Панайот Попов – председател и членове – Лазар Динолов и Цони Паяков. Към 24 март 1896 г. срещу Петър Винаров има влязла в сила присъда за злоупотреба със служебно положение.[2]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Женен е за Ангелина Иванова от Тутракан. Имат осем деца – петима сина и три дъщери. Живеели са в Русе на ул. „Княз Владимирска“ №6 (днес ул. „Райко Даскалов“). Синът му, Иван, загива на фронта през Междусъюзническата война като санитарен подпоручик, доктор.[3] Петър Винаров е брат на известния български военачалник генерал-майор Върбан Винаров, чиято дъщеря Бистра Винарова e съпруга на големия български историограф, дипломат, публицист и журналист Симеон Радев.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Умира на 75-годишна възраст в Русе, България през 1926 г.
Архитектурно наследство
[редактиране | редактиране на кода]Построената от Петър Винаров къща известна като Къщата на Петър Винаров е част от архитектурното наследство на Русе.
Цитирана литература
[редактиране | редактиране на кода]Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Радков Иван, Л. Златев, Русенските кметове (1878 – 2005 г.), Русе, 2005 г., с. 28 – 35.
- Семеен архив на Хаджииванови „Скица на родство по майчина линия“. Виж още: Лебикян, Х. Голямата фамилия Винарови. – В: Пристан, октомври 2003, №10, с. 8.
- Държавен вестник, №63, 22 юни 1885; ДА-Русе, ф. 4К, оп. 1, а.е. 1, л. 93
- Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 2. С., 1973, с. 192.
- Пенчева, Зл. Развитие на фабричната индустрия в Русе от Освобождението до 9. IХ. 1944 г. – В: ИДА, 6, 1962, с. 223.
- Личният архив на Стефан Стамболов. Т. 1. Съставители: Куманов, М., П. Свирчев, Д. Илиева. С., 1994, с. 48.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Петър Винаров- Златев, Л., Х. Лебикян. Големият Винаров род. Русе, 2005. Архив на оригинала от 2016-08-03 в Wayback Machine.
- Петър Винаров в родословно дърво на фамилия Хаджииванови
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Лебикян, Х. Голямата фамилия Винарови. с. 22.
- ↑ Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 5, 28 август 1896 год, стр. 2
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 14
| |||||
