Консервативна партия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Консервативна партия.
| Консервативна партия | |
| Основана | 1879 г. |
|---|---|
| Разформирована | 1902 г. |
| Вестник | „Витоша“ „Български глас“ „Отечество“ |
| Идеология | Класически либерализъм[1] |
Консервативната партия е българска дясноцентристка либерална[1] политическа партия, съществувала от 1879 г. до около 1902 г.[2] С нея са свързани вестниците „Витоша“, „Български глас“ и „Отечество“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Консервативната партия сформира първите две правителства на България, но не успява да спечели парламентарни избори. Тя подкрепя преврата от 1881 г. и Режима на пълномощията, след края на който е напълно компрометирана и се разпада.
Още през 1882 г. групата около Марко Балабанов се присъединява към умереното крило на Либералната партия, водено от Драган Цанков, което по-късно се превръща в Прогресивнолибералната партия. След политическата криза от 1886 – 1887 някои представители на партията, като Димитър Греков и Григор Начович, се присъединяват към Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. Останалите лидери на Консервативната партия се включват в образуваната през 1894 г. от Константин Стоилов Народна партия, която включва и дейци на източнорумелийската Народна партия.
Участия в избори
[редактиране | редактиране на кода]Парламентарни
[редактиране | редактиране на кода]| година | избори | гласове | % | резултат |
|---|---|---|---|---|
| 1879 | Народно събрание | 48 270 | 17,7% | 30 / 170
|
| 1880 | Народно събрание | 88 260 | 30,8% | 53 / 162
|
| 1881 | Велико Народно събрание | – | – | 154 / 307
|
| 1882 | Народно събрание | – | – | 47 / 47
|
| 1884 | Народно събрание | – | – | 71 / 171
|
| 1887 | Народно събрание | – | – | 32 / 292
|
| 1899 | Народно събрание | – | – | 1 / 169
|
| 1901 | Народно събрание | – | – | 2 / 164
|
| 1902 | Народно събрание | – | – | 2 / 189
|
Участия в правителства
[редактиране | редактиране на кода]- Правителство на Тодор Бурмов (17 юли/(5 юли датите по ст. стил)[3]) 1879 – 6 декември/(24 ноември) 1879) – самостоятелно
- Първо правителство на Климент Търновски (6 декември/(24 ноември) 1879 – 7 април/(26 март) 1880) – самостоятелно
- Правителство на Казимир Ернрот (9 май/(27 април) 1881 – 13 юли/(1 юли) 1881) – самостоятелно
- Правителство без министър-председател (13 юли/(1 юли) 1881 – 5 юли/(23 юни) 1882) – самостоятелно
- Правителство на Леонид Соболев (5 юли/(23 юни) 1882 – 19 септември/(7 септември) 1883) – самостоятелно
- Второ правителство на Драган Цанков (19 септември/(7 септември) 1883 – 12 януари/(31 декември) 1884) – коалиция с умерените либерали
- Трето правителство на Драган Цанков (12 януари/(1 януари) 1884 – 11 юли/(29 юни) 1884) – коалиция с умерените либерали
Видни дейци
[редактиране | редактиране на кода]- Марко Балабанов (1837 – 1921)
- Тодор Бурмов (1834 – 1906)
- Георги Вълкович (1833 – 1892)
- Димитър Греков (1847 – 1901)
- Тодор Икономов (1835 – 1892)
- Климент Търновски (1841 – 1901)
- Григор Начович (1845 – 1920)
- Константин Стоилов (1853 – 1901)
- Иван Хаджиенов (1843 – 1923)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Мишкова, Диана. Балкански либерализми: исторически пътища на една модерна идеология // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3. с. 194.
- ↑ През периода на Третата българска държава се счита, че носители на българския консерватизъм са чорбаджиите от турско врвме и през свободните времена точно те образуват Консервативната партия. Свободен глас, 09/03/1908, No. 10, 2 стр.
- ↑ Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, ISBN 978-954-528-790-9
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- Димитър Попов, „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ [3 август 2005]
| |||||||||||||||||
