Парламентарни избори в България (1902)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Прогресивнолиберална партия (89) Народна партия (28) БЗНС (12) Демократическа партия (7) Народнолиберална партия (8) Либерална партия (радослависти) (7) БРСДП (7) РДП (6) Независими (15) Други партии (8) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Парламентарните избори за XII народно събрание в Княжество България са проведени на 17 февруари 1902 г. Спечелени са от правителствената Прогресивнолиберална партия, която обаче няма пълно мнозинство в Народното събрание. Другата голяма русофилска партия, Народната, остава втора сила. Избрани са 189 народни представители при активност от 49,8%.
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]Прогрсивнолибералите увеличават повече от два пъти депутатите си, след като остават единствената партия в правителството. Народняците задържат позициите си спрямо миналогодишните избори. В трета най-голяма партия се превръща БЗНС. Значително намаляват местата на Демократическата партия и Народнолибералната. БРСДП, другата партия на пролетариата, увеличава депутатите си.
Партия | Места | +/– | Процент | Гласове |
---|---|---|---|---|
Прогресивнолиберална партия | 89 | +49 | 30,1% | 121 737 |
Народна партия | 28 | -1 | 20,3% | 82 010 |
БЗНС | 12 | 0 | 6,1% | 24 710 |
Народнолиберална партия | 8 | -16 | 11,3% | 45 810 |
Либерална партия | 7 | +2 | 7,0% | 28 260 |
Демократическа партия | 7 | -20 | 5,9% | 23 710 |
БРСДП | 7 | +5 | 4,8% | 19 250 |
Радикалдемократическа партия | 6 | нова | – | – |
Консервативна партия | 2 | 0 | – | – |
Други партии | 8 | +4 | – | – |
Независими | 15 | -4 | 14,6% | 59 010 |
Общо | 189 | +25 | 100% | 404 497 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) Elections in Europe: A data handbook, p368, р378 ISBN 978-3-8329-5609-7