Парламентарни избори в България (1914)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Либерална концентрация (126) БЗНС (51) БРСДП (ш.с.) (10) БРСДП (т.с.) (11) Демократическа партия (31) Народна партия (9) РДП (5) Прогресивнолиберална партия (2) Независими (0) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Парламентарните избори се провеждат на 23 февруари 1914 г.[2] в Царство България и са за XVII обикновено народно събрание. Насрочени са с указ на цар Фердинанд I от 14 януари 1914 г. Проведени са по регулациите на Избирателния закон с неговите изменения от март 1912 г.[3]
Изборите за XVII ОНС са първите, в които гласуват и жителите от присъединените след Балканските войни земи. Общият брой на местата е 245, разпределени в 14 изборни района - "избирателни колегии". В 12-те изборни района в старите предели разпределението на местата е същото като онова в изборите за XVI ОНС. В "новите земи" са формирани две избирателни колегии - Гюмюрджинска (24 мандата) и Струмишка (17 мандата)[4]. Останалите регулации повтарят онези от парламентарните избори от 1913 г. - листова пропорционална система по метода на Донт (Хагенбах-Бишоф), законови прагове - квотата на Друуп, прилагани на равнище изборен район, гъвкави листи и т.н.
Изборите са спечелени от управляващата Либерална концентрация, която с 45,2% от вота добива 126 (51,4%) мандати. Този път кабинетът на Васил Радославов успява да се подсигури с макар и крехко парламентарно мнозинство, постигнато най-вече с помощта на гласовете от новите земи. В рамките на Концентрацията Либералната партия (радослависти) има 86 мандата, Народнолибералната партия 30 мандата и 10 мандата за Младолибералната партия. Известен спад във вота инкасират социалистическите формации. Русофилските партии успяват да спрат електоралния срив и бележат известен ръст. В следващите месеци и години съставът на камарата ще претърпи известни промени поради касирания на депутати (Софийската листа на БЗНС 1914 г.; Деклозиеровата афера 1915-1916 г. и др.), смъртни случаи и оставки.
Резултати[5]
[редактиране | редактиране на кода]Резултати от парламентарните избори в България на 23 февруари 1914 година[6][7][8].
| |||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Кандидатска листа | Гласове | Дял от гласовете | Общо мандати | ||||||||||||||||||
брой | +/− | % | +/− | брой | +/− | ||||||||||||||||
Либерална концентрация1 | 345 730 | +137 967 | 45,2 | +6,5 | 126 | +32 | |||||||||||||||
БЗНС | 147 143 | +33 382 | 19,3 | −1,9 | 51 | +3 | |||||||||||||||
Демократическа партия | 88 507 | +45 536 | 11,6 | +3,6 | 31 | +17 | |||||||||||||||
БРСДП (ш.с.) | 45 235 | −9 922 | 5,9 | −4,4 | 10 | −9 | |||||||||||||||
БРСДП (т.с.) | 43 251 | −10 966 | 5,7 | −4,4 | 11 | −7 | |||||||||||||||
Народна партия | 40 305 | +15 311 | 5,4 | +0,9 | 9 | +4 | |||||||||||||||
Радикалдемократическа партия | 27 353 | +3 346 | 3,6 | −0,9 | 5 | 0 | |||||||||||||||
Прогресивнолиберална партия | 26 502 | +13 989 | 3,5 | +1,2 | 2 | +1 | |||||||||||||||
Други (Републиканска партия) | 260 | 0,0 | +0,0 | 0 | 0 | ||||||||||||||||
Валидни гласове: | 764 286 | +227 253 | 100,0 | — | 245 | +41 | |||||||||||||||
Невалидни гласове: | 5 426 | −957 | 0,7 | −0,5 | — | — | |||||||||||||||
Гласували: | 769 712 | +226 296 | 67,1 | +12,1 | — | — | |||||||||||||||
Избиратели по списък: | 1 146 880 | +159 048 | — | — | — | — | |||||||||||||||
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nohlen & Stöver, p379
- ↑ Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) Elections in Europe: A data handbook, p368 ISBN 978-3-8329-5609-7
- ↑ Живков, Светослав. Пропорционалното представителство. Избори и електорално законодателство в България в навечерието на Първата световна война. София, УИ "Св. Климент Охридски", 2022. с. 385-390.
- ↑ Живков, Светослав. Пропорционалното представителство. Избори и електорално законодателство в България в навечерието на Първата световна война. София, УИ "Св. Климент Охридски", 2022. с. 444-446.
- ↑ Живков, Светослав. Пропорционалното представителство. Избори е електорално законодателство в България в навечерието на Първата световна война. УИ "Св. Климент Охридски", 2022. с. 458.
- ↑ Тодоров 2010, с. 573.
- ↑ Цураков 2008, с. 460.
- ↑ Nohlen, D & Stöver, P. Elections in Europe: A data handbook. 2010. ISBN 978-3-8329-5609-7. с. 368.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 1914 Bulgarian parliamentary election в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |