Васил Райнов

Васил Райнов
	Васил Райнов
български генерал и политик
Битки/войни	Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	9 април 1864 г. Сливен, Османска империя
Дата и място на смърт	9 юни 1956 г. (92 г.) Сливен, Народна република България

Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Райнов.

Васил Иванов Райнов е български политик от БЗНС и офицер, генерал-майор.

Биография

Васил Райнов е роден на 9 април 1864 г. в Сливен в квартал „Клуцохор“ в семейството на Иван Райнов. Завършва основното си и средно образование в родния си град. На 9 април 1882 г. постъпва на военна служба. На 30 август 1885 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Сръбско-българската война (1885). След войната е назначен в четвърти артилерийски полк. През 1900 г. е началник на отделение в 6^-и артилерийски полк. През 1909 г. е началник на отделение в 8^-и артилерийски полк. От 1910 до 1911 г. е командир на Софийския крепостен батальон. През 1911 г. поема командването на 7^-и артилерийски полк. През 1910 г. специализира във Военната академия в Санкт Петербург.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война продължава да командва 7^-и артилерийски полк. Тогава е и началник на артилерията на седма пехотна рилска дивизия. От 1 ноември 1913 до 1914 г. е командир на шести артилерийски полк^[1]. След това от 1 януари до 10 октомври 1915 г. е началник на артилерията на 3^-та военноинспекционна област, а през Първата световна война (11 септември 1915 – 30 септември 1918) е началник на артилерията на 3^-та армия. Излиза в запас на 27 ноември 1918 г. След това става член на БЗНС. Между 7 февруари и 12 юни 1923 г. е помощник-кмет на Сливен, част от тричленната комисия. След Деветоюнския преврат е задържан и се намира в неизвестност в продължение на 1 седмица, а прозорците на дома му са изпочупени с камъни. В периода 19 септември 1927 – 15 март 1928 г. е кмет на Сливен от БЗНС. По време на кметския му мандат е открита първата електроцентрала в града. Открити са модерна кланица и държавния път Сливен-Елена-Търново. Женен е за Невена Иванова, дъщеря на първия старозагорски поет и Петър Иванов. Награждаван е с орден „За храброст“, 3 степен, 2 клас. Умира на 9 юни 1956 г. в Сливен.

Военни звания

Награди

Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас
Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата и V степен без мечове
Народен орден „За военна заслуга“ III степен
Орден „За заслуга“ на обикновена лента.
Железен кръст, II степен (Германия)

Бележки

↑ Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 72

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 150.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Портал „Военна история на България“

[1] Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 72

[1]