Иван Сапунджиев

Иван Сапунджиев
български генерал
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	20 юни 1892 г. Ново село, Княжество България
Дата и място на смърт	1960 г. София, Народна република България

Иван Христов Сапунджиев е български офицер, генерал-майор, инспектор на артилерията (1942) и началник на Военното на Негово Величество училище (1942 – 1944).

Биография

Иван Сапунджиев е роден 20 юни 1892 година в Ново село. През 1915 година завършва Военното на Негово Величество училище и на 25 август е произведен в чин подпоручик. Служи в 3^-ти гаубичен полк, 2^-ро планинско артилерийско отделение и 1^-во планинско артилерийско отделение. През 1928 г. е назначен на служба във 2^-ри армейски артилерийски полк, още на следващата година е командир на батарея в 1^-ви армейски артилерийски полк. През 1930 г. е назначен за домакин на 1^-ви армейски артилерийски полк като от 15 май с.г. е майор, от следващата година е домакин на 2^-ри армейски артилерийски полк, а през 1933 г. е назначен за инструктор на артилерийската част на Военното училище

На 26 август 1934 г. е произведен в чин подполковник, през 1936 г. поема командването на 6^-и дивизионен артилерийски полк, на 3 октомври 1938 г. е произведен в чин полковник и през 1939 г. е назначен за командир на 1^-ви армейски артилерийски полк. През 1940 г. е назначен за началник на артилерийския отдел в Щаба на четвърта армия, а през 1942 година поема за кратко най-висшата длъжност в артилерията – инспектор на артилерията. По-късно същата година е назначен за началник на Военното на Негово Величество училище. През 1944 г. е уволнен от служба.

Арестуван и съден от Народния съд, но впоследствие оправдан. Умира през 1960 г. в София.

Военни звания

• Подпоручик (25 август 1915)
• Поручик (30 май 1917)
• Капитан (1 май 1920)
• Майор (15 май 1930)
• Подполковник (26 август 1934)
• Полковник (3 октомври 1938)
• Генерал-майор (6 май 1943)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 188.

• Портал „Военна история на България“