Иван Шкойнов

Иван Шкойнов
български генерал
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	22 март 1874 г. Габрово, Османска империя
Дата и място на смърт	11 март 1941 г. София, Царство България

Иван Рачев Шкойнов е български офицер (генерал-майор).

Биография

Иван Шкойнов е роден на 10 март (22 март нов стил) 1874 г. в Габрово. Учи в Априловската гимназия. През 1895 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Служи в артилерийския полк в Шумен. През 1899 г. е произведен в чин поручик, след което през 1904 завършва Генералщабната академия в Санкт-Перербург и същата година е произведен в чин капитан. Известно време е преподавател по тактика във Военното училище в София. През 1909 г. е произведен в чин майор. След това служи в Генералщабното ведомство. Назначен е за началник-щаб на 2-ра бригада на 7^-а пехотна рилска дивизия, след което е старши адютант в 9^-а пехотна плевенска дивизия, командир на дружина в 17^-и пехотен доростолски на Н.Имп. В. Великия Княз Владимир полк и помощник началник на секция в Щаба на армията.

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) е началник на разузнавателна секция в щаба на 2-ра армия, участва в боевете при Одрин. През Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на 11^-а пехотна сборна дивизия.

През 1913 – 1914 е началник на секция в Щаба на армията.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на 4^-a пехотна преславска дивизия (1915 – 1916), командир на 26^-и пехотен пернишки полк (1916) и началник на оперативен отдел в щаба на Първа армия (1917).

След войната, през 1919 г. преминава в запаса. През 1923 година основава най-масовата ранна фашистка организация в България Съюз „Българска родна защита“. От 1936 г. Иван Шкойнов е председател на настоятелството на Дружеството на запасните офицери.

Генерал-майор Иван Шкойнов умира съвсем нелепо при трамвайна злополука на 11 март 1941 г. в София, точно 10 дни след присъединяването на България към Тристранния пакт, чрез който страната ни се включва във Втората световна война.

Военни звания

• Подпоручик (1895)
• Поручик (1899)
• Капитан (1904)
• Майор (18 май 1909)
• Подполковник (18 май 1913)
• Полковник (14 август 1916)
• Генерал-майор (14 юли 1919)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас
• Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 142
• Радев, С., Това, което видях в Балканската война, София, 1993, Народна култура