Никола Бацаров
Тази статия е за българския просветен деец. За българския електроинженер вижте Никола Бацаров (електроинженер).
| Никола Бацаров | |
| български юрист и просветен деец | |
 Фото: Димитър Карастоянов | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 13 декември 1892 г.
|
| Учил във | Велика народна школа |
Никола Иванов Бацаров е български учител и обществен деятел от периода на Възраждането и първите години след Освобождението на България от османско владичество.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден в Калофер в 1818 година, той получава началното си образование в родния си град и в Цариград, по-късно учи при Неофит Рилски и Неофит Бозвели в Габрово. През 1849 г. Бацаров се установява като учител в Мачин, Северна Добруджа. Допринася много за налагането на българския език в училище и в църковното богослужение за сметка на гръцкия. Остава в Мачин до края на Кримската война. След временното завземане на града от руските войски спомага за организиране на доброволчески отряди в помощ на руснаците.
От 1858 до 1866 г. живее и учителства в Шумен. Включва се дейно в борбата срещу гръцкото духовенство за самостоятелна българска църква, издига се до главен секретар на Шуменската църковно гражданска община. Сътрудник на възрожденските списания и вестници „Цариградски вестник“, „Български книжици“, „Дунавски лебед“, „Слово“. Поддържа кореспонденция с националния революционер Георги Раковски.
След 1866 г. Бацаров развива обществена дейност на различни места в Североизточна България (Варна, Русе, Провадия, Дивдядово), подпомага организирането на Варненската епархия. След Освобождението се установява в Нови пазар, става кмет на града, впоследствие е мирови съдия.[1]
Никола Бацаров е баща на генерал-майор Иван Бацаров. Запазеният в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ личен архив на Бацаров съдържа кореспонденцията му и автобиография, представляващи ценни източници за историята на църковно-националните борби и обществения живот в Мачин, Шумен и другите места, където е живял.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Василева, В. Никола Бацаров и неговата биография (предговор към Жизнеописанието ми. Никола Бацаров – Издателство на Отечествения фронт, София 1986; електронно издание в Книги за Македония, цитирано на 9.3.2009)
