Институт „Пастьор“
| Институт „Пастьор“ | |
 | |
 | |
 Местоположение | |
| Информация | |
|---|---|
| Основана | 1887 г. |
| Седалище | Париж, Франция |
| Сайт | www.pasteur.fr/en |
| Институт „Пастьор“ в Общомедия | |
Институтът „Пастьор“ (на френски: Institut Pasteur) е френска частна нетърговска научна фондация, посветена на изследвания в областта на биологията, бактериологията, вирусологията, имунологията и молекулярната биология.
Организацията е наречена на своя основател и първи председател Луи Пастьор, който успешно разработва първия серум срещу бяс през 1885 година. Институтът е основан в Париж на 4 юни 1887 г. и официално започва работа на 14 ноември 1888 г.
В продължение на повече от столетие институт „Пастьор“ се налага като един от водещите фактори в борбата с инфекциозните, паразитните и имунните заболявания и като световен център за разработка на медикаменти и провеждане на биомедицински изследвания. Благодарение на открития, направени от учени от института през годините, съвременната медицина е в състояние да контролира и лекува такива опасни и смъртоносни в миналото заболявания като дифтерит, тетанус, туберкулоза, полиомиелит, грип, жълта треска, холера, хепатит Б. През 1983 година там е изолиран вирусът HIV, който причинява синдрома на придобитата имунна недостатъчност.
От 1908 година 8 действащи изследователи от института „Пастьор“ са били удостоени с Нобелова награда за физиология или медицина:[1]
- 1907: Шарл Лаверан – за изследванията си върху протозоите, причинители на редица заболявания,
- 1908: Иля Мечников за изучаването на имунитета,
- 1928: Шарл Никол за работата си върху причинителя на тифа,
- 1965: Франсоа Жакоб, Андре Лвоф и Жак Моно за откритията на информационната РНК, рибозомите и механизмите за контрол на генната експресия.
- 2008: Люк Монтание и Франсоаз Бар-Синуси за откритиването на ретровируса Човешки имунодефицитен вирус (ХИВ), отговорен за Синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН).
Носители на тази награда са още 2 учени, чиято кариера е свързана с института:
- 1919: Жул Борде за откриването на системата на комплемента като част от имунитета,
- 1957: Даниел Бове за откритието на синтетичните вещества антихистамини, блокиращи действието на биологичните амини.
През 2004 г. в международната мрежа от асоциирани членове на института е приет и Институтът по микробиология „Стефан Ангелов“ на БАН.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nobel Prize for Physiology or Medicine, архив на оригинала от 3 октомври 2006, https://web.archive.org/web/20061003024251/http://lem.ch.unito.it/chemistry/nobel_medicine.html, посетен на 4 юни 2008
- ↑ Информационен бюлетин на БАН, брой 2 (85), година X, 31 януари 2005 г.[неработеща препратка]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((fr)) ((en)) Сайт на Института „Пастьор“ Архив на оригинала от 2010-12-25 в Wayback Machine.
|
