Пета пехотна дунавска дивизия
| Пета пехотна дунавска дивизия | |
 Щабът на 5-а пехотна дунавска дивизия в Белоградчик, Великден 1913 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1883 – 1958 |
| Държава | България |
| Гарнизон/щаб | Русе, Харманли, Ямбол, Долни чифлик |
Пета пехотна дунавска дивизия е българска военна част.
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Формирана през 1883 година в Русе под името 3-та пеша бригада, която от 27 декември 1891 година е преименувана на 5-а пехотна дунавска дивизия.
Балканска война (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от 3-та армия и има следното командване и състав:[1]
Командване и състав
[редактиране | редактиране на кода]Щаб на дивизията
- Началник на дивизията – генерал-майор Павел Христов
- Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, полковник Коста Каварналиев
- Дивизионен инженер – военен инженер, капитан Иван Йонков
- Дивизионен лекар – санитарен подполковник д-р Анастас Петров
- Дивизионен интендант – подполковник Нягул Мръчков
Части
- Командир на 1-ва бригада – полковник Георги Абаджиев
- Командир на 2-ри пехотен искърски полк – полковник Никола Крунев
- Командир на 5-и пехотен дунавски полк – полковник Иван Петров
- Командир на 2-ра бригада – полковник Венко Софрониев
- Командир на 18-и пехотен етърски полк – подполковник Константин Антонов
- Командир на 20-и пехотен добруджански полк – полковник Иван Божков
- Командир на 3-та бригада – полковник Никола Иванов
- Командир на 45-и пехотен полк – подполковник Иван Върбанов
- Командир на 46-и пехотен полк – подполковник Иван Цветанов
- Командир на 5-а пионерна дружина – майор Стефан Цанев
- Командир на 1-ви с.с. артилерийски полк и началник на артилерията – полковник Пантелей Парасков
- Командир на 1-ви не с.с. артилерийски полк – подполковник Константин Арабов
Освен тях в състава ѝ влизат снабдителни служби, санитарни учреждения и военно-полицейски части. Артилерийските полкове разполагат с по 36 полски оръдия. Към началото на войната дивизията наброява 498 офицери и лекари, 39 чиновници и 30 221 подофицери и редници.[2]
В Лозенградската операция участва на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер на юг. В Люлебургазко-Бунархисарската операция отново се сражава на левия фланг, в района на Бунархисар.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2-ра армия и има следното командване и състав:[3]
Командване и състав
[редактиране | редактиране на кода]Щаб на дивизията
- Началник на дивизията – генерал-майор Панайот Бърнев
- Началник на щаба на дивизията – от Генералния щаб, подполковник Никола Каридов
- Дивизионен инженер и командир на 5-а пионерна дружина – военен инженер, полковник Захарий Бочев
- Дивизионен лекар – санитарен подполковник д-р Марко Хараламбиев
- Дивизионен интендант – подполковник Йосиф Пенев
- Командир на 5-и дивизионен ескадрон – капитан Драгомир Василев
Първа бригада
- Командир на бригадата – полковник Рашо Георгиев
- Началник на Щаба на бригадата – от Генералния щаб, майор Рашо Михнев
- Командир на 2-ри пехотен искърски полк – полковник Владимир Данев
- Командир на 5-и пехотен дунавски полк – от Генералния щаб, подполковник Никола Илиев
Втора бригада
- Командир на бригадата – полковник Станчо Радойков
- Началник на Щаба на бригадата – от Генералния щаб, майор Тома Чернев
- Командир на 18-и пехотен етърски полк – подполковник Стефан Вълчев
- Командир на 20-и пехотен добруджански полк – подполковник Юрдан Георгиев
Трета бригада
- Командир на бригадата – полковник Стефан Панайотов
- Началник на Щаба на бригадата – от Генералния щаб, майор Иван Кабакчиев
- Командир на 49-и пехотен полк – подполковник Иван Гешев
- Командир на 50-и пехотен полк – подполковник Христо Брусев
- Командир на бригадата – полковник Владимир Вазов
- Командир на 1-ви артилерийски полк – подполковник Зафир Чобанов
- Командир на 11-и артилерийски полк – подполковник Йордан Велчев
След Втората световна война
[редактиране | редактиране на кода]От май 1950 г. дивизията е преименувана на пета стрелкова Дунавска дивизия, а от 22 септември 1950 г. на шеста стрелкова дивизия. Преименувани са съответно и нейните полкове: пети стрелкови Дунавски полк на 11 стрелкови полк, 31-ви стрелкови Силистренски полк на 50-и стрелкови полк и 5-и дивизионен артилерийски полк на 42-ри оръдеен артилерийски полк. На следващата година щабът на дивизия е преместен от Русе в село Долни Чифлик и там на негова основа е формиран 8-и стрелкови корпус, като в него се включва още и 24-та стрелкова дивизия и 58-а отделна брегова стрелкова бригада. През декември 1958 г. корпусът е разформирован и така дивизията престава да съществува.[4]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Трета пеша бригада (1883 – 1891)
- Пета пехотна дунавска дивизия (1891 – 1920)
- Пети пехотен дунавски полк (1920 – 1938)
- Пета пехотна дунавска дивизия (1938 – май 1950)
- Пета стрелкова дунавска дивизия (май – 22 септември 1950)
- Шеста стрелкова дивизия (22 септември 1950 – 1958)[5]
Началници
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Капитан от гвардията | Николай Подвалнюк | от 24 април 1883 |
| Подполковник | Димитър Филов | 1886 – октомври 1886 | |
| Майор | Атанас Узунов | 1887 | |
| Полковник | Христо Драндаревски | към 1891, към 1904 | |
| Генерал-майор | Радой Сираков | 1907 – 1908 | |
| Генерал-майор | Павел Христов | 9 април 1910 – 1912 | |
| Полковник | Тодор Кантарджиев | 1913 – 1914 | |
| Генерал-майор | Панайот Бърнев | 1915 – 1916 | |
| Полковник | Иван Бончев | 1916 – 1918 | |
| Генерал-майор | Сава Савов | 27 ноември 1916 – 28 юли 1917 | |
| Полковник | Никола Писаров | 1918 – 1919 | |
| Полковник | Александър Кисьов | до 1922 | |
| Полковник | Константин Соларов | 1922 – 1923 | |
| Полковник | Александър Пенев | от 1928 | |
| Генерал-майор | Кирил Жечев | 1931? – 1932? | |
| Полковник | Тодор Радев | през 1932 | |
| Полковник | Младен Филипов | през 1934 | |
| Полковник | Иван Тодоров | 1934 – 1935 | |
| Полковник | Анастас Анастасов | през 1935 | |
| Генерал-майор | Теодоси Даскалов | 1935 – 1 ноември 1936 | |
| Полковник | Атанас Стефанов | 1 ноември 1936 – 25 септември 1940 | |
| Полковник | Христофор Серафимов | 1941 – 13 септември 1944 | |
| Полковник | Боню Пиронков | 14 септември 1944 – 3 ноември 1944 | |
| Полковник | Петър Тончев | 4 ноември 1944 – неизв. | |
| Полковник | Мирчо Мирчев | 1945 – 1946? | |
| Генерал-лейтенант | Асен Греков | 3 януари 1946 – 15 февруари 1946 | |
| Полковник | Георги Мустакерски | 1946 – 1946 | |
| Полковник | Никола Ботев | от 1947 | |
| Полковник | Атанас Русев | февруари 1948 – ноември 1950 | |
| ? | Величко Георгиев | ноември 1951 – 1952 |
Други командващи: полк. Никола Писаров, Алекси Попов
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 646
- ↑ Войната между България и Турция, т. I, София 1937, с. 548 – 549
- ↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1129 – 1130
- ↑ Цветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, с. 92
- ↑ Цветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, с. 92
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Недев, С. – „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190
- Зафиров, Димитър, Александров, Емил. История на Българите: Военна история. София, Труд, 2007. ISBN 954-528752-7.
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
- Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
| |||||||||||||
