Петър Тончев
| Петър Тончев | |
| български офицер | |
| Битки/войни | Втора световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Петър Георгиев Тончев е български офицер, полковник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Тончев е роден на 29 август 1897 г. в търновското село Михалци. През 1919 г. завършва Военното училище в София, а през 1935 г. и Военната академия. От 1940 г. преподава във Военната академия. Служи в първа жандармерийска дружина, а от 1929 г. в двадесет и първи пехотен полк. От 1933 г. е в щаба на втора пехотна тракийска дивизия.[1] През 1938 г. е назначен на служба в щаба на осма пехотна тунджанска дивизия. През 1943 г. е назначен за началник-щаб на втори окупационен корпус. От 1944 г. е командир на седемнадесета пехотна щипска дивизия. Същата година става флигел-адютант на Симеон II. На 4 ноември 1944 г. е назначен за командир на пета пехотна дунавска дивизия. В периода 15 януари 1945 – 13 юли 1946 г. е началник на Военната академия. Уволнен е на 13 юли 1946 г. [2].
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1919)
- Поручик (30 януари 1923)
- Капитан (15 юни 1928)
- Майор (6 май 1935)
- Подполковник (6 май 1939)
- Полковник (3 октомври 1942)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 339.
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 153
