Направо към съдържанието

Михалци

Михалци
България
43.1899° с. ш. 25.359° и. д.
Михалци
Област Велико Търново
43.1899° с. ш. 25.359° и. д.
Михалци
Общи данни
Население775 души[1] (15 март 2024 г.)
21,2 души/km²
Землище36,558 km²
Надм. височина105 m
Пощ. код5248
Тел. код06133
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ48550
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Павликени
Емануил Манолов
(БСП – Обединена левица; 2011)
Кметство
   кмет
Михалци
Петко Петков
(ОБТ)
Михалци в Общомедия

Михалци е село в Северна България. То се намира в община Павликени, област Велико Търново.

Село Михалци се намира в Дунавската равнина между реките Росица и Негованка.

Според легендата, селото е основано в средата на XV век.[2] За основател на селото се смята Михал бей Михалооглу, който е наследник от рода на Гаази Али Фируз бей. В землището на селото се е намирало село Чугаревец. Един от първите свещеници в селото е поп Станю Георгиев, който е обслужвал литургии на открито. Първото килийно училище е основано през 1816 година. Изграждането на първата църква в Михалци започва през 1833 г. Три години по-късно храмът е осветен и е наречен Православен храм „Успение Богородично“. През 1845 г. селото е посетено от Петко Рачов Славейков, който се опитва да убеди михалчани да го наемат като учител срещу годишно възнаграждение от 1000 гроша и храна, но въпреки че селото не разполага с подготвен учител, местният чорбаджия отхвърля предложението, изтъквайки поисканото възнаграждение като прекалено високо.[3] През 1870 г. е основано читалище „Съединение“. През 1873 г. в Михалци започва работа класен учител на годишна заплата 6000 гроша. За това високо за времето си възнаграждение в селото се установява търновчанинът Тодор Лука Лефтеров – един от петимата млади българи, завършили преди Освобождението висше образование във Великобритания. Младият, едва двадесетгодишен учител се заема с обновяването на учебния процес, с организацията на театралното и читалищното дело, с общинските инициативи и комитетските дела в селото и бързо се превръща в духовен стожер на Михалци.[3] Убит е на 8 май 1876 г. при Дряновски манастир, където е разбита четата на поп Харитон, към която по време на Априлското въстание се присъединява и Лефтеров.[3] В негов чест през учебната 1926/1927 г. по решение на учителския съвет прогимназията се именува „Тодор Л. Лефтеров“. На 1 декември 1934 г. прогимназията се преобразува в основно училище. В училището се обучават ученици от околните села: Мусина, Русаля и Стамболово. В селото се основава ОТКЗС „Комуна“ през 1958 г.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 757 100,00
Българи 651 85,99
Турци 32 4,22
Цигани 8 1,05
Други 3 0,39
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 63 8,32

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Родната къща на Михал Бей.
  • Църквата „Успение Богородично“ – през 2018 г. е обявена за паметник на културата с национално значение.[5]
  • Килийно училище
  • ФК „Светкавица“ участва във „Б“ ОФГ Велико Търново – север.

Всяка година в последната събота от август месец се провежда селския сбор.

07.12. – празникът на с. Михалци

  • Дионисий Михалски – архимандрит и революционер
  • Стефан Трифонов – свещеник и революционер
  • Тодор Лука Лефтеров (1852 – 1876) – учител и революционер
  • Петко Кунин (1900 – 1978) – политик от БКП
  • Антон Антонов (Михал Бей)
  • Георги Калпакчиев (1928 – 2020), български офицер, генерал-майор
  • „Животът на един михалчанин“ от Михал Бей
  • Кунин, Петко; Владков, Нейко Хр. (1971). Село Михалци през вековете. С.: ОФ 
  • Стефанов, Павел, архим (2003). Архимандрит Дионисий Михалски – пратеник на Търновския революционен комитет в Сърбия през 1873 г.. – Юбилеен сборник в чест на проф. Йордан Йорданов. Доклади и научни съобщения от Седмите музейни четения „Човекът в миналото“ на Регионален исторически музей Велико Търново, 20 – 21 май 2003 г. Ред. Хр. Харитонов. Велико Търново, 36 – 39 
  • Бонева, Вера (2004). От Манчестър до Михалци: Даскал Тодор Лука Лефтеров. – Исторически преглед (5 – 4/2004), 343 – 360 
  • Чорбаджиев, Николай (2003). Поп Стефан Трифонов (1831 – 1876). – Исторически преглед (1 – 2/2003), 205 – 215 
  • Чорбаджиев, Николай (2011). Бяла Черква и Михалци – заедно в борбата за свобода. –  Родознание. Genealogia (3 – 4/2011) 
  1. www.grao.bg
  2. История на селото
  3. а б в Бонева 2004, с. 343.
  4. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  5. Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. // Министерство на културата, 21 август 2018 г. Посетен на 30 август 2018 г.