Лесичери

Лесичери
Лесичери 43.217773, 25.420995 Лесичери
Общи данни
Население	387 души (15 март 2024 г.) 15 души/km²
Землище	25,796 km²
Надм. височина	82 m
Пощ. код	5222
Тел. код	061305
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	43356
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Павликени Емануил Манолов (БСП – Обединена левица; 2011)
Кметство    – кмет	Лесичери Димитър Митрев (независим)
Лесичери в Общомедия

Лесичери е село в Северна България. То се намира в община Павликени, област Велико Търново.

География

Намира се в подножието на хълма Кутра. От него има връзка за селата Дъскот, Дичин, Стамболово, Мусина, Самоводене. ЖП гара Лесичери се намира на линията София – Горна Оряховица – Варна

На около половин километър от селото минава река Росица, един от притоците на река Янтра. Климатичните условия благоприятстват отглеждането на зеленчукови и овощни култури. През 20-те години на миналия век много градинари от селото са работили в Румъния и Унгария. В подножието на хълма почвенните условия са много подходящи за лозови насаждения.

Климатът е типичният за Дунавската равнина.

История

В землището на селото са открити археологически доказателства за човешка дейност от времето на Римската империя.

Римски обелиск

В подножието на хълма Кутра при селскостопански дейности бяха намерени останки от храм, който е във форма на детелина (ротонда). През землището на селото е минавал водопроводът, който е снабдявал с вода римския град Никополис ад Иструм от водоизточник в пещера около село Мусина. Част от този водопровод е запазен в землището на селото и сега.

Лесичери днес

В посока на юг-югоизток се намират останки от обелиск, наречен от местното население „Марковия камък“. Той представлява колона, която се състои от каменни блокове с височина над 5 – 7 м и диаметър около 3 м. В началото на века е имало две колони с различна височина. Според легенда, записана от унгарския пътешественик Феликс Каниц, той е построен от Крали Марко. Според археолозите, съществуват две версии – едната е, че на това място е имало пост, охраняващ водопровода, а другата е, че тук се е намирала лятната резиденция на император Траян. Очевидно е, че около тези каменни блокове е имало постройки, което се доказва от останките от глинени съдове, които се виждат след по-дълбока обработка на почвата. Освен това, когато тази площ е засята с пшеница, могат да се видят участъци от по-ниски растения, които очертават сграда, което вероятно се дължи на съществуването на каменни основи. Близо до Марковия камък се намира чешма и около нея има участък без растителност. Местното население разказва легендата, че там е имало пещера, в която има съкровище, но който се е опитвал да го намери, не се е върнал обратно. Много пъти селяните са намирали на това място дълбоки ями, направени от иманяри. Селото е съществувало по време на Второто българско царство. За неговото име има много версии, но най-разпространени са две от тях. Едната е свързана с думата лес или леска и се основава на доминиращата по това време горска растителност в района. Другата версия е, че селото носи името на първия заселник в тази местност – Леско.

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	493	100,00
Българи	446	90,46
Турци	4	0,81
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	42	8,51

Културни и природни забележителности

• Църквата „Св. Архангел Михаил“ е построена от учениците на Колю Фичето през 1873 година. Тя носи типичния за този самобитен български строител стил.

Редовни събития

• Всяка година на храмовия празник св. Арахангел Михаил в Лесичери се провежда традиционен общоселски събор.

Други

Никола Захариев (Н. З. Ангелов) е политически и държавен деец. Роден е на 11 април 1898 г. в с. Лесичери, Великотърновско. Член е на Българския земеделски младежки съюз и негов председател (1921 – 1923 г.). Завършва Висша кооперативна школа в Прага (1924 – 1927 г.). След завръщането си в България се изявява като активен деец на БЗНС. Главен организатор на групата „Орач“. Депутат в XXIII (1931 – 1934 г.) и в XXV ОНС (1940 – 1944 г.). Подпредседател е на XXV ОНС (1940 – 1944 г.). Министър е на обществените сгради, пътищата и благоустройството (19 май 1934 г.), което същия ден се слива с Министерството на железниците, пощите и телеграфите в Министерство на съобщенията. Той го оглавява до 22 януари 1935 г. и от 22 януари 1935 г. до 21 април същата година. Министър е и на търговията, промишлеността и труда (11 юни 1942 г. – 14 септември 1943 г.). Осъден от Народния съд на смърт и на 1 февруари 1945 г. е разстрелян.

В село Лесичери е роден футболистът Илиян Киряков.