Върбовка

Върбовка
	Върбовка
	Върбовка Върбовка
Общи данни
Население	1512 души (15 март 2024 г.); 38,5 души/km²
Землище	39,243 km²
Надм. височина	264 m
Пощ. код	5233
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	12783
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община; – кмет	Павликени; Емануил Манолов ; (БСП – Обединена левица; 2011)
Кметство; – кмет	Ивелин Розинов
	Върбовка в Общомедия

Тази статия е за селото в България. За растението вижте Върбовка (растение).

Върбовка е село в Северна България. То се намира в община Павликени, област Велико Търново.

География

Когато пътувате по железопътната линия София – Варна и след гара Бутово влакът полети по наклона към град Павликени, ако се обърнете неволно на запад, погледът ви се пленява от едно живописно селище в полите на висок горист хълм. Къщите му са накацали една над друга сред зеленина като на град Велико Търново. Това е село Върбовка.

Селото е разположено на 9 километра на запад от град Павликени на важния римски кръстопът от Августа Траяна (Стара Загора) за Нове край (Свищов) и от Мелта (Ловеч) за Никополис ад Иструм край Търново). На 2 километра северно от селото се намира красивата местност „Косматица“ със стари дъбови и липови гори, с кристално бистра вода и с трудно достъпния си връх Камъка, с развалини от крепостни стени и кули, неми свидетели на много древни битки и победи. На 1 километър по-далеч лъкатуши с бистрите си и благодатни води река Ломя, приток на Осъм. Малко по на североизток в землището на селото се издига най-високият хълм в Дунавската равнина Чатал тепе. На 4 километра от селата е прочутата карстова местност Конски дол с дълбоките си пещери, високи скали и буйни извори. На 1 километър югоизточно от селото са местностите „Ванковица“ и „Гостьовица“ – известни с многото старини от тракийско, римско и славянско време.

История

Още преди 5 хиляди години в землището на с. Върбовка е имало селище на първобитните хора. Неопровержими доказателства за това са намерените стотици каменни оръдия на труда като чукове, брадви, длета, шила, ножове и др.

На 17 май 1867 г. начело на чета от 35 души Филип Тотю преминава река Дунав при Свищов. Целта е да се съедини в Стара планина с четата на Панайот Хитов, преминала Дунав на 29 април. В гората Пустията при с. Върбовка, четата е обградена от военни части и башибозуци. През нощта оцелелите се изтеглят към Балкана.

През 1939 година по инициатива на ръководената от комунистически активисти Плевенска земеделска камара 23 жители на селото основават земеделска кооперация по модела на съветските колхози.^[2]

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	1333	100,00
Българи	289	21,68
Турци	298	22,35
Цигани	50	3,75
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	694	52,06

Личности

Родени

Борис Недков (1910 – 1975), учен-ориенталист, професор

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 49.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

„Историческото село Върбовка“, автор Йосиф Йосифов, 1967 г.

Външни препратки

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[груев-2] Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 49.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-3] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[1]

[2]

[3]