Втори български окупационен корпус

Втори окупационен корпус (от 1 октомври 1944 г. – Седма българска армия)
Информация
Активна	1943 – 1944
Държава	България
Роля	окупационна (1943-44), отбранително-настъпателна (1944)
Гарнизон/щаб	Драма до 9 септември 1944 г., от 9 септември 1944 до 15 октомври 1944 г. Кавала
Командири
Текущ командир	генерал

Втори български окупационен корпус, от 1 октомври 1944 г. Седма българска армия е българско военновременно формирование по време на участието на България във Втората световна война на територията на Беломорието и източните части от Централна Македония.

Формиране

Втори окупационен корпус е сформиран на 5 ноември 1943 година с щаб в град Драма В него влизат 7-а, 16-а и 28-а пехотни дивизии, Беломорската флотилия и различни допълващи поделения. Йерархически е подчинен на Щаба на войската, а в оперативно отношение – на командването на немската Група армии „Е“. Общата численост е около 58 000 души.

Задачи

На страната на Оста

Основната бойна задача на корпуса е прикритието, охраната и отбраната на Беломорието, в участъка от Дедеагач до Солун (вкл. островите Тасос и Самотраки) – около 260 км.

Естествената предна отбранителна линия на корпуса е егейското крайбрежие. С течение на времето все повече се засилва изграждането на укрепления в дълбочина, планирането и отработването на контраудари за отхвърляне на десантирал противник, миниране на комуникации с цел преграждане на направленията, удобни за провеждане (в случай на успешен десант) на широка настъпателна операция към вътрешността на Балканите.

Всичко е мотивирано от евентуалността на десант и англо-американско нахлуване.

За значението на Корпуса в германската балканска стратегия и плановете за използването му свидетелства голямото количество немски инструктори, непрекъснато провеждащи учебни курсове по усвояването на най-модерни бойни техники и тактики за повишаване на подготовката на личния състав, както и постоянните инспекционни посещения в корпусното пространство на висши военни чинове на Вермахта. През януари 1944 година ген. Валтер Варлимонт прекарва цяла седмица в щаба на корпуса.

След като става ясно, че нахлуването в Европа ще е през френското нормандско крайбрежие, стратегическата стойност на корпуса постепенно започва да се понижава.

На 28 юни 1944 година 16-а пехотна дивизия се усилва с Двадесет и втори пехотен тракийски полк, който от 24 юли започва съсредоточаването си, за да заеме за отбрана участъка при Кале чифлик. Втори корпус остава със 7-а и 16-а пехотна дивизия, която се усилва с 4-ти пехотен попълващ полк и 6/1 7,5-милиметрово товарно оръдейно армейско отделение. 28-а пехотна дивизия влиза в състава на Прикриващият фронт, развърнат на българско-турската граница. Като разграничителна линия между Втори корпус и Прикриващия фронт се запазва река Места. На 29 август 1944 година с изтеглянето на Седма пехотна дивизия от Халкидическия полуостров, започва постепенното оттегляне на българските части от земите, заети след април 1941 година.

Против Германия

След обявяването на война от България на Германия и събитията от 9 септември 1944 г. Втори окупационен корпус остава в Беломорието до октомври 1944 година, за да обезпечава южния фланг на Трети украински фронт на съветските войски и оперативно подчинен на тях, а йерархично - на Щаба на Войската. Води боеве срещу германските войски, отхвърляйки ги на запад от река Струма, а от началото на октомври е преименуван на Седма българска армия. В средата на октомври 1944 година се изтегля към старата територия на България.

Командири

• Генерал-майор Трифон Трифонов (22 ноември 1943 – 14 май 1944)
• Генерал-майор Асен Сираков (14 май 1944 – 30 октомври 1944)

Външни препратки

• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
• Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство