Първи артилерийски полк (1889 – 1945)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Първи артилерийски полк.
Първи артилерийски полк | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1889 – 1945 |
Държава | България |
Тип | Артилерийски полк |
Гарнизон/щаб | Самоков и Разград (1889 – 1920) Севлиево (1920 – 1945) |
Бойни командири | Полк. Пантелей Парасков (БВ) Подполк. Зафир Чобанов (ПСВ) |
Първи артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран в началото на 1889 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Историята на полка започва в началото на 1889 година, когато по идея на началника на артилерията майор Тантилов от четири дружини и един планински взвод от 4-ти артилерийски полк съгласно указ №10 в София е формиран Първи артилерийски полк.[1][2][3] На 16 октомври 1891 г. умира командирът на полка майор Козаров.[4]
Служащи в полка са ангажирани в управлението на обществения ред в Севлиево по време на изборите за IX обикновено народно събрание през 1896 г.[5]
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]Полкът е мобилизиран на 17 септември 1912 година за участие в Балканската война (1912 – 1913). Влиза в състава на Пета пехотна дунавска дивизия от Трета армия и е под командването на полковник Пантелей Парасков.[6] Полкът формира и военновременния 1-ви нескорострелен артилерийски полк. След края на Междусъюзническата война (1913) на 21 август 1913 е демобилизиран в Разград.[1]
Първи нескорострелен артилерийски полк
[редактиране | редактиране на кода]Първи нескорострелен артилерийски полк е формиран в Разград на 17 септември 1912 година в състав от две артилерийски отделения и една паркова батарея. Влиза в състава на 5-а пехотна дунавска дивизия и се командва от подполковник Константин Арабов.[6] Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 21 август 1913 година в Разград.[7]
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]Мобилизиран е отново през септември 1915 година и взема участие в Първата световна война (1915 – 1918). Заедно с формирания от него 11-и артилерийски полк влиза в състава на 5-а артилерийска бригада (Пета пехотна дунавска дивизия от Втора армия) и се командва от подполковник Зафир Чобанов. За командир на бригадата е назначен полковник Владимир Вазов.[8] Полкът формира и 5-о полско нескорострелно артилерийско отделение.[1] След края на войната на 14 октомври 1918 година се демобилизира.
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[9]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Батареи: 8 Офицери: 26 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1642 |
Коне: 1360 Волове: 2 |
Обикновени коли: 176 Специални: 3 |
Пушки и карабини: 129 Полски с. с. оръдия: 24 |
Между двете световни войни
[редактиране | редактиране на кода]През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 1-во артилерийско отделение и изпратен на гарнизон в Севлиево. През 1927 година отново е реорганизиран в 1-ви артилерийски полк, а през 1935 година става дивизионен полк от 9-а пехотна плевенска дивизия под наименованието Девети дивизионен артилерийски полк.
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]През Втора световна война (1941 – 1945) полкът участва в акции срещу партизаните в Троянско, Ловешко, Севлиевско, както и в Балванската битка (28-29 март 1944). Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната под командването на подполковник Цеко Дамянов, като само 4-то товарно артилерийско отделение е придадено на 36-и пехотен козлодуйски полк. В тази фаза подкрепя действията на 34-ти пехотен троянски полк в Нишката (8 октомври - 14 октомври 1944) и Косовската операция (21 октомври – 21 ноември 1944). През тази фаза на войната полкът дава 31 убити.[10]
За участие във втората фаза формира 4-та армейска артилерийска попълваща батарея.[1]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Първи артилерийски полк (1889 – 1912)
- Първи скорострелен артилерийски полк (1912 – 1913)
- Първи артилерийски полк (1913 – 1915)
- Първи скорострелен артилерийски полк (1915 – 1919)
- Първи артилерийски полк (1919 – 1920)
- Първо артилерийско отделение (1920 – 1927)
- Първи артилерийски полк (1927 – 1935)
- Девети дивизионен артилерийски полк (1935 – 1945)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Майор | Илия Козаров | 19.1.1889 - 16.10.1891 |
Майор | Велизар Пеев | към 14 февруари 1892 | |
Майор | Васил Събев | към 1892 и към 1904 | |
Полковник | Иван Шишков | 7 май 1903 – 5 април 1912 | |
Полковник | Пантелей Парасков | Балканска война | |
Подполковник | Зафир Чобанов | Първа световна война | |
Полковник | Димитър Атанасов | 1927 – 1929 | |
Подполковник | Никола Боев | 1936 – 10 ноември 1939 | |
Подполковник | Андрей Андреев | от 10 ноември 1939 | |
Подполковник | Христо Феслийски | 1941 – 1944? | |
Подполковник | Цеко Дамянов | от 1944 |
Други командири: Димитър Начев, Илия Димитриев
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 186-187
- ↑ Христов, Х., Пейчев, А. и др., стр. 68
- ↑ Атанасов, Д., стр. 44
- ↑ Държавен вестник, бр. 277 от 1891 г., с. 4
- ↑ Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 19, 27 ноември 1896 год, стр. 2
- ↑ а б Войната между България и Турция, Том II, стр. 646
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 220 (цит: Централен военен архив, ф. 521в, а.е. 13)
- ↑ Българската армия през световната война, Том III, стр. 1130
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Ташев, Т., стр. 44 и 217
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Христов, Х., Пейчев, А. и др. – „История на българската артилерия“, София, 1977, Военно издателство
- Атанасов, Д., – „Първостроители на българската артилерия“, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
- Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Български полкове от Балканската война
- Български полкове от Междусъюзническата война
- Български полкове от Първата световна война
- Български полкове от Втората световна война
- История на Севлиево
- Военни формирования формирани през 1889 година
- Основани в България през 1889 година
- Български артилерийски полкове