Направо към съдържанието

Първи артилерийски полк (1889 – 1945)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Първи артилерийски полк.

Първи артилерийски полк
Информация
Активна1889 – 1945
ДържаваБългария
ТипАртилерийски полк
Гарнизон/щабСамоков и Разград (1889 – 1920)
Севлиево (1920 – 1945)
Бойни
командири
Полк. Пантелей Парасков (БВ)
Подполк. Зафир Чобанов (ПСВ)

Първи артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран в началото на 1889 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Историята на полка започва в началото на 1889 година, когато по идея на началника на артилерията майор Тантилов от четири дружини и един планински взвод от 4-ти артилерийски полк съгласно указ №10 в София е формиран Първи артилерийски полк.[1][2][3] На 16 октомври 1891 г. умира командирът на полка майор Козаров.[4]

Служащи в полка са ангажирани в управлението на обществения ред в Севлиево по време на изборите за IX обикновено народно събрание през 1896 г.[5]

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

Полкът е мобилизиран на 17 септември 1912 година за участие в Балканската война (1912 – 1913). Влиза в състава на Пета пехотна дунавска дивизия от Трета армия и е под командването на полковник Пантелей Парасков.[6] Полкът формира и военновременния 1-ви нескорострелен артилерийски полк. След края на Междусъюзническата война (1913) на 21 август 1913 е демобилизиран в Разград.[1]

Първи нескорострелен артилерийски полк

[редактиране | редактиране на кода]

Първи нескорострелен артилерийски полк е формиран в Разград на 17 септември 1912 година в състав от две артилерийски отделения и една паркова батарея. Влиза в състава на 5 пехотна дунавска дивизия и се командва от подполковник Константин Арабов.[6] Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 21 август 1913 година в Разград.[7]

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

Мобилизиран е отново през септември 1915 година и взема участие в Първата световна война (1915 – 1918). Заедно с формирания от него 11 артилерийски полк влиза в състава на 5 артилерийска бригада (Пета пехотна дунавска дивизия от Втора армия) и се командва от подполковник Зафир Чобанов. За командир на бригадата е назначен полковник Владимир Вазов.[8] Полкът формира и 5 полско нескорострелно артилерийско отделение.[1] След края на войната на 14 октомври 1918 година се демобилизира.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[9]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Батареи: 8
Офицери: 26
Чиновници: 2
Подофицери и войници: 1642
Коне: 1360
Волове: 2
Обикновени коли: 176
Специални: 3
Пушки и карабини: 129
Полски с. с. оръдия: 24

Между двете световни войни

[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 1-во артилерийско отделение и изпратен на гарнизон в Севлиево. През 1927 година отново е реорганизиран в 1-ви артилерийски полк, а през 1935 година става дивизионен полк от 9 пехотна плевенска дивизия под наименованието Девети дивизионен артилерийски полк.

Втора световна война (1941 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът участва в акции срещу партизаните в Троянско, Ловешко, Севлиевско, както и в Балванската битка (28-29 март 1944). Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната под командването на подполковник Цеко Дамянов, като само 4-то товарно артилерийско отделение е придадено на 36 пехотен козлодуйски полк. В тази фаза подкрепя действията на 34-ти пехотен троянски полк в Нишката (8 октомври - 14 октомври 1944) и Косовската операция (21 октомври – 21 ноември 1944). През тази фаза на войната полкът дава 31 убити.[10]

За участие във втората фаза формира 4-та армейска артилерийска попълваща батарея.[1]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Първи артилерийски полк (1889 – 1912)
  • Първи скорострелен артилерийски полк (1912 – 1913)
  • Първи артилерийски полк (1913 – 1915)
  • Първи скорострелен артилерийски полк (1915 – 1919)
  • Първи артилерийски полк (1919 – 1920)
  • Първо артилерийско отделение (1920 – 1927)
  • Първи артилерийски полк (1927 – 1935)
  • Девети дивизионен артилерийски полк (1935 – 1945)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Илия Козаров 19.1.1889 - 16.10.1891
Майор Велизар Пеев към 14 февруари 1892
Майор Васил Събев към 1892 и към 1904
Полковник Иван Шишков 7 май 1903 – 5 април 1912
Полковник Пантелей Парасков Балканска война
Подполковник Зафир Чобанов Първа световна война
Полковник Димитър Атанасов 1927 – 1929
Подполковник Никола Боев 1936 – 10 ноември 1939
Подполковник Андрей Андреев от 10 ноември 1939
Подполковник Христо Феслийски 1941 – 1944?
Подполковник Цеко Дамянов от 1944

Други командири: Димитър Начев, Илия Димитриев

  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 186-187
  2. Христов, Х., Пейчев, А. и др., стр. 68
  3. Атанасов, Д., стр. 44
  4. Държавен вестник, бр. 277 от 1891 г., с. 4
  5. Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 19, 27 ноември 1896 год, стр. 2
  6. а б Войната между България и Турция, Том II, стр. 646
  7. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 220 (цит: Централен военен архив, ф. 521в, а.е. 13)
  8. Българската армия през световната война, Том III, стр. 1130
  9. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  10. Ташев, Т., стр. 44 и 217