Първи артилерийски полк (1889 – 1945)

Вижте пояснителната страница за други значения на Първи артилерийски полк.

---

Първи артилерийски полк
Информация
Активна	1889 – 1945
Държава	България
Тип	Артилерийски полк
Гарнизон/щаб	Самоков и Разград (1889 – 1920) Севлиево (1920 – 1945)
Бойни командири	Полк. Пантелей Парасков (БВ) Подполк. Зафир Чобанов (ПСВ)

Първи артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран в началото на 1889 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране

Историята на полка започва в началото на 1889 година, когато по идея на началника на артилерията майор Тантилов от четири дружини и един планински взвод от 4^-ти артилерийски полк съгласно указ №10 в София е формиран Първи артилерийски полк. На 16 октомври 1891 г. умира командирът на полка майор Козаров.

Служащи в полка са ангажирани в управлението на обществения ред в Севлиево по време на изборите за IX обикновено народно събрание през 1896 г.

Балкански войни (1912 – 1913)

Полкът е мобилизиран на 17 септември 1912 година за участие в Балканската война (1912 – 1913). Влиза в състава на Пета пехотна дунавска дивизия от Трета армия и е под командването на полковник Пантелей Парасков. Полкът формира и военновременния 1^-ви нескорострелен артилерийски полк. След края на Междусъюзническата война (1913) на 21 август 1913 е демобилизиран в Разград.

Първи нескорострелен артилерийски полк

Първи нескорострелен артилерийски полк е формиран в Разград на 17 септември 1912 година в състав от две артилерийски отделения и една паркова батарея. Влиза в състава на 5^-а пехотна дунавска дивизия и се командва от подполковник Константин Арабов. Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 21 август 1913 година в Разград.

Първа световна война (1915 – 1918)

Мобилизиран е отново през септември 1915 година и взема участие в Първата световна война (1915 – 1918). Заедно с формирания от него 11^-и артилерийски полк влиза в състава на 5^-а артилерийска бригада (Пета пехотна дунавска дивизия от Втора армия) и се командва от подполковник Зафир Чобанов. За командир на бригадата е назначен полковник Владимир Вазов. Полкът формира и 5^-о полско нескорострелно артилерийско отделение. След края на войната на 14 октомври 1918 година се демобилизира.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Батареи: 8 Офицери: 26 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1642	Коне: 1360 Волове: 2	Обикновени коли: 176 Специални: 3	Пушки и карабини: 129 Полски с. с. оръдия: 24

Между двете световни войни

През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 1^-во артилерийско отделение и изпратен на гарнизон в Севлиево. През 1927 година отново е реорганизиран в 1^-ви артилерийски полк, а през 1935 година става дивизионен полк от 9^-а пехотна плевенска дивизия под наименованието Девети дивизионен артилерийски полк.

Втора световна война (1941 – 1945)

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът участва в акции срещу партизаните в Троянско, Ловешко, Севлиевско, както и в Балванската битка (28-29 март 1944). Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната под командването на подполковник Цеко Дамянов, като само 4^-то товарно артилерийско отделение е придадено на 36^-и пехотен козлодуйски полк. В тази фаза подкрепя действията на 34^-ти пехотен троянски полк в Нишката (8 октомври - 14 октомври 1944) и Косовската операция (21 октомври – 21 ноември 1944). През тази фаза на войната полкът дава 31 убити.

За участие във втората фаза формира 4^-та армейска артилерийска попълваща батарея.

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Първи артилерийски полк (1889 – 1912)
• Първи скорострелен артилерийски полк (1912 – 1913)
• Първи артилерийски полк (1913 – 1915)
• Първи скорострелен артилерийски полк (1915 – 1919)
• Първи артилерийски полк (1919 – 1920)
• Първо артилерийско отделение (1920 – 1927)
• Първи артилерийски полк (1927 – 1935)
• Девети дивизионен артилерийски полк (1935 – 1945)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Майор	Илия Козаров	19.1.1889 - 16.10.1891
	Майор	Велизар Пеев	към 14 февруари 1892
	Майор	Васил Събев	към 1892 и към 1904
	Полковник	Иван Шишков	7 май 1903 – 5 април 1912
	Полковник	Пантелей Парасков	Балканска война
	Подполковник	Зафир Чобанов	Първа световна война
	Полковник	Димитър Атанасов	1927 – 1929
	Подполковник	Никола Боев	1936 – 10 ноември 1939
	Подполковник	Андрей Андреев	от 10 ноември 1939
	Подполковник	Христо Феслийски	1941 – 1944?
	Подполковник	Цеко Дамянов	от 1944

Други командири: Димитър Начев, Илия Димитриев

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Христов, Х., Пейчев, А. и др. – „История на българската артилерия“, София, 1977, Военно издателство
• Атанасов, Д., – „Първостроители на българската артилерия“, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“
• Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
• Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
• Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

• Портал „Военна история на България“