Никола Мутафчиев (офицер)
| Никола Мутафчиев | |
| български офицер | |
| Роден |
22 декември 1905 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
? |
| Учил в | Национален военен университет |
| Военна служба | |
| Звание | Майор |
| Години | 1929 – 1945 г. |
| Служил на |  България |
| Род войски | Кавалерия |
| Командвания | Първи конен полк (1944) |
| Войни | Втора световна война Горянско движение |
Никола Радославов Мутафчиев е български офицер, майор, а по-късно организатор на въоръжени групи, действащи срещу тоталитарния комунистически режим в страната.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Мутафчиев е роден в Малко Търново на 22 декември 1905 година.[1] Завършва гимназия в Стара Загора и Военното на Негово Величество училище в София през 1929 година и на 6 септември е произведен в чин подпоручик. Зачислен е на служба в 4-ти конен полк[2], след което от 1932 г. е на служба в 5-и конен полк[3]. През 1933 г. е произведен в чин поручик, през 1935 г. е назначен за служба в 9-и конен полк[4] и същата година е прехвърлен на служба в 1-ви конен полк[5]
На 16 юни 1937 г. е произведен в чин капитан и от 1938 г. поема командването на ескадрон от 6-и конен полк[6], а през 1940 г. е назначен за командир на рота от 2-ри преносим полк[7] През 1941 служи последователно в 1-ва бърза дивизия и 29-и пехотен ямболски полк.
През 1943 г. капитан Мутафчиев е на служба в 1-ви конен полк, който първоначално е разположен в Щип, а по-късно през същата година е преместен в Скопие[8], през 1944 г. е назначен за адютант на разположения също в Скопие 51-ви пехотен вардарски полк, същата година е назначен за адютант на 1-ви конен полк и на 14 септември 1944 произведен в чин майор.
След началото на войната срещу Германия до 20 септември 1944 година командва 1-ви конен полк и ръководи неговото отстъпление под заплахата от обкръжение при Куманово, а по време на последвалото настъпление е ранен при Враня.[8] От 20 септември 1944 г., когато предава полка на новия командир до 4 януари 1945 г. е на титулярната си длъжност като адютант на 1-ви конен полк, като в периода 15 – 28 ноември по заповед на Щаба на войската заедно с една сборна команда заминава на фронта за усилване на частите на конната дивизия.[9]
След края на първата фаза от войната срещу Германия Мутафчиев е върнат в София, а на 26 януари 1945 година е арестуван, заедно с група други офицери, и е осъден от т.нар. Народен съд на 5 години затвор. Изпратен във Врачанския затвор, той успява да избяга и да се прехвърли в Гърция. В бежанския лагер в Лаврион основава организацията Български противоболшевишки легион на народното спасение, заедно с полковник Иван Гологанов, а след като Гологанов напуска Гърция няколко години по-късно, става неин ръководител.[8]
Легионът за народно спасение поддържа връзки с Българския национален фронт, както и с гръцкото и американското разузнаване. През септември 1949 година Мутафчиев се прехвърля в България, начело на седемчленна чета. През следващите няколко години той организира или лично ръководи подобни групи, които многократно преминават границата, като по данни на Държавна сигурност в тях се включват около 100 политически емигранти. Тяхна цел е създаването на мрежа от съмишленици в Южна България, които да участват и подпомагат въоръжената съпротива срещу комунистическия режим – основани са около 80 такива местни групи, в които участват над 800 души. Тази дейност е прекратена към края на 1953 година, но Мутафчиев остава активен сред емиграцията и продължава да бъде следен от Държавна сигурност.[8]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Майор Никола Мутафчиев е женен и има едно дете.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (6 септември 1929)
- Поручик (1933)
- Капитан (16 юни 1937)
- Майор (14 септември 1944)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ archives.bg
- ↑ Министерска заповед № 53 от 1929 г.
- ↑ Министерска заповед № 224 от 1932 г.
- ↑ Министерска заповед № 154 от 1935 г.
- ↑ Министерска заповед № 352 от 1935 г.
- ↑ Министерска заповед № 21 от 1938 г.
- ↑ Министерска заповед № 36 от 1940 г.
- ↑ а б в г Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 265 – 272.
- ↑ Кратка атестация за майор Мутафчиев от новия командир на 1-ви конен полк
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 297.
