Арда

Арда
	Арда
	Меандър на реката в района на Вълчи дол
	Местоположение в България; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България; Гърция
Дължина	241 km
Водосб. басейн	5201 km²
Отток	77 m³/s
Начало
Място	Ардин връх
Координати	41°25′48″ с. ш. 24°36′34.92″ и. д. / 41.43° с. ш. 24.6097° и. д.
Надм. височина	1455 m
Устие
Място	Марица
Координати	41°39′38.88″ с. ш. 26°29′40.92″ и. д. / 41.6608° с. ш. 26.4947° и. д.
Надм. височина	32 m
Ширина	140 m
Път на реката
	Марица → Бяло (Егейско море)
	Арда в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Арда.

Арда (антично име – Артеск (ос)^[1], средновековно име – Flum d'Arte [Флум д'Арте, река Арте]^[2] – ст.фр. редакция), е река в Южна България, област Смолян, област Кърджали и област Хасково и Североизточна Гърция (под името на гръцки: Άρδας, [Ардас]), десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 272 km, от които на българска територия – 241,3 km, която ѝ отрежда 9-о място сред реките на България. Река Арда е най-голямата река в Родопите и вторият по големина приток на река Марица след река Тунджа. Река Арда отводнява източните части на Западните Родопи и почти изцяло Източните Родопи. Предполагаемото идентифициране на река Арда с речните имена: Харпесос, Арнесос, не намира потвърждение.^[3]

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Извор

Река Арда води началото си от карстовия извор Ардабаши, разположен в северното подножие на Ардин връх (1730 m), на 1455 m н.в. Изворът се намира на 900 m североизточно от върха и на 1,5 km южно от село Горна Арда, община Смолян и е маркиран с указателна табела.

Горно течение

Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон – до село Горна Арда на север, а след това до село Арда на североизток. Долината ѝ в този участък е със стръмни склонове, с наклон от 30°-35°, а надлъжният ѝ наклон е много голям – около 189‰.

След село Арда, където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село Могилица – на североизток, а от село Кошница до Рудозем – на изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а широчината ѝ е 100 – 150 m. При село Смилян има второ долинно разширение – до 300 m, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25 – 30 m, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди град Рудозем се появяват и първите характерни за нея планински меандри.

При Рудозем има поредното долинно разширение, след което реката завива на североизток, а след село Средногорци – на изток-североизток. В този си участък долината ѝ запазва същия си характер със стръмни (до 35°) десни склонове и по-полегати (15°-20°) леви. Тука вече се появяват с пълна сила характерните ѝ меандри. По склоновете на долината във вътрешната страна на меандрите има големи скални участъци. Склоновете са почти голи, на места покрити в основата си със сипеи вследствие на многобройните стръмни дерета, спускащи се от двете страни на реката.

При село Бял извор, където има ново долинно разширение, Арда завива на североизток и до вливането си в язовир „Кърджали“ запазва тази посока, като тук броят на планинските ѝ меандри още повече се увеличава. В този участък от горното си течение реката тече в дълбок, скалист и мъчнопроходим пролом, особено в района на Дяволския мост (Шейтан кюпрю). Десните ѝ склонове са залесени с широколистни гори, а левите са голи и опороени от сипеи и срутища. Наклонът им достига до 45°, а коритото е с ширина от 50 – 60 m.

В целия този участък от село Средногорци до язовир „Кърджали“ реката тече между югоизточните разклонения на Преспанския дял в Западните Родопи и северозападните склонове на рида Жълти дял в Източните Родопи.

Средно течение

При село Аврамово реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир „Кърджали“) от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък (3 – 4‰) в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир „Кърджали“ Арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 km), където е разположен град Кърджали, и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения – Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток – река Върбица.

Преди напускането на язовир „Студен кладенец“ долината ѝ отново става каньоновидна и тук в най-тясната част е изградена стената на язовира. След това, до следващия язовир „Ивайловград“, на протежение от около 25 km се редуват няколко долинни разширение и проломи: Рабовско долинно разширение, пролом в района на село Котлари, Долнополско долинно разширение, теснините Черната скала и Момина скала и накрая преди язовира – малкото Маджаровско долинно разширение.

След град Маджарово водите на Арда навлизат в последния, най-долния от трите язовира – язовир „Ивайловград“, като тук водното огледало на язовира ту се стеснява, ту се разширява в зависимост от участъците, през които преминава реката. Последователно се редуват проломът Кован кая, Бориславското долинно разширение (последното по течението на реката) и Камилдолският пролом (последен по течението ѝ). В най-тясната част на пролома е изградена стената на язовир „Ивайловград“.

Долно течение

С изтичането на водите ѝ от язовир „Ивайловград“ започва долното течение на реката. Шест километра след язовирната стена Арда напуска България, завива на изток-североизток и навлиза в Гърция. На гръцка територия реката тече на протежение от 32 km в широка и плитка долина, сред обширни обработваеми земи. Коритото ѝ е широко (на места до 400 m), осеяно с множество временни и постоянни островчета, а течението ѝ е бавно и мудно поради малкия надлъжен наклон – около 2‰.

Устие

Река Арда се влива отдясно в река Марица на турска територия, на 32 m н.в., на 1,6 km североизточно от гръцкото село Кастаниес и на 1,8 km западно от турското Караагач, недалеч от град Одрин. Ширината на устието ѝ е 140 m, над което е изграден мостът на жп линията София – Истанбул.

Водосборен басейн, граници, притоци

Водосборен басейн

Цялата площ на водосборния басейн на Арда възлиза на 5795 km², което представлява 10,9% от водосборния басейн на река Марица. На българска територия площта му възлиза на 5201 km² или 89,7%, и обхваща около 90% от област Кърджали (без най-североизточните и най-югоизточните ѝ части), около 40% от област Смолян (югоизточната част), югоизточната част на област Хасково (части от общините Ивайловград, Любимец и Стамболово и цялата община Маджарово) и много малка част от област Пловдив (югоизточната част от община Асеновград).

Граници на водосборния басейн

Границата на водосборния басейн на Арда започва от десния бряг на устието ѝ, изкачва се по най-източните разклонения на Източните Родопи и достига до българо-гръцката граница южно от село Драбишна, община Ивайловград. Оттам продължава на северозапад по билото на рида Сърта и на югозапад по билото на рида Ирантепе до село Чал (община Крумовград), където завива на юг и по билото на рида достига до българо-гръцката граница в рида Мъгленик, южно от село Черничево, в района на Джанаваров връх. В този описан участък водосборният басейн на Арда граничи на югоизток и юг с водосборните басейни на Луда река (десен приток на Марица) и няколко малки десни притоци на Марица.

След това вододелът продължава на запад и северозапад по билата на ридовете Мъгленик и Гюмюрджински снежник и Ардински дял, като следи границата между двете държави и достига до връх Средния връх (1950 m), южно от село Мугла. В този участък водосборният басейн на Арда граничи с водосборните басейни на реките Филиури и Сушица, вливащи се директно в Бяло (Егейско море и реките Аркудорема и Дяволска, леви притоци на река Места на гръцка територия.

На северозапад и север водосборният басейн на Арда граничи с водосборните басейни на реките Въча, Чепеларска, Мечка, Каялийка, Харманлийска, Бисерска и още няколко малки реки, всички десни притоци на Марица. Вододелът започва от Средния връх, продължава на североизток през връх Голям Перелик (най-високата точка във водосборния басейн на реката) и по билото на Преспанския дял достига до връх Сини връх (1537 m, южно от село Тополово. От там завива на изток, а при седловината Китката на югоизток. Продължава в същата посока по билото на рида Чуката, а след това на изток по билото на рида Гората и достига до левия бряг на устието на Арда.

Притоци

Река Арда между язовирите „Студен кладенец“ и „Ивайловград“

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

→ Бориковска река
→ Черешовска река
→ Мичевица
← Сивинска река
→ Орешовска река
← Вълчандере
← Елховска река
→ Малка река
← Маданска река
→ Черна
→ Малката река
← Буковска река
→ Дола
← Оваджик
→ Малка Арда
← Ардинска река (Егридере)
→ Давидковска река
→ Яйлидере
→ Боровица (Чамдере, влива се в язовир „Кърджали“)
→ Коджадере (влива се в язовир „Кърджали“)
← Машкулядере (влива се в язовир „Кърджали“)
← Амаглардере (влива се в язовир „Кърджали“)
← Ашадере (влива се в язовир „Кърджали“)
→ Гюлюдере
→ Циганско дере
→ Бююкдере
← Кьошдере
← Саралъдере
→ Зимзеленска река (влива се в язовир „Студен кладенец“)
→ Балабандере (влива се в язовир „Студен кладенец“)
← Върбица (най-голям приток, влива се в язовир „Студен кладенец“)
← Джерал (влива се в язовир „Студен кладенец“)
← Гашакдере (влива се в язовир „Студен кладенец“)
→ Къзлардере (влива се в язовир „Студен кладенец“)
← Донголардере (влива се в язовир „Студен кладенец“)
← Големица (Бююкдере, влива се в язовир „Студен кладенец“)
← Дериндере (влива се в язовир „Студен кладенец“)
→ Перперек (влива се в язовир „Студен кладенец“)
← Марадере (влива се в язовир „Студен кладенец“)
→ Акбалъкдере (влива се в язовир „Студен кладенец“)
→ Даракчидере (влива се в язовир „Студен кладенец“)
→ Канлъбююкдере (влива се в язовир „Студен кладенец“)
→ Дермендере (влива се в язовир „Студен кладенец“)
← Куртдере
→ Санърдере
← Крумовица
← Коджадере
← Дишликдере
→ Бююкдере
← Диймендере
→ Селското дере
→ Тополовска река
← Кулиджийска река
← Гюргенско дере
→ Къшпаклъдере
→ Олудере (влива се в язовир „Ивайловград“)
→ Средна река (влива се в язовир „Ивайловград“)
→ Урумдере (влива се в язовир „Ивайловград“)
→ Хамазачко дере (влива се в язовир „Ивайловград“)
→ Дълбоката река (влива се в язовир „Ивайловград“)
← Куйдере (влива се в язовир „Ивайловград“)
→ Гюргендере (влива се в язовир „Ивайловград“)
← Марешница (влива се в язовир „Ивайловград“)
← Мъжарица (влива се в язовир „Ивайловград“)
→ Големия дол (влива се в язовир „Ивайловград“)
→ Бостандере
← Балъклъдере
← Гайдахорска река
→ Айля (в Гърция)
← Сенирдере (в Гърция)
→ Калива (в Гърция)
→ Айваликдере (в Гърция)
← Атеренска река (Армира, в България и Гърция)
→ Сипур (в Гърция)
→ Карабунар (в Гърция)

Хидроложки показатели

Река Арда има дъждовно-снежно подхранване, но е силно подложена на средиземноморското влияние. Нейният водосборен басейн е единствен в страната, разположен успоредно на бреговата беломорска линия и отстои на 40 до 60 km от нея. Поради тази причина максималният отток на реката е през зимния сезон – декември-февруари, а минималният – през август и септември. Среден годишен отток при станция „Камилски дол“ 77 m³/s, като Арда е третата по водоносност река в България след Марица и Струма и представлява 13,43% от целия речен отток на страната, който е с обем от 2507 млн. m³ годишно.

среден отточен модул – 14 l/s/km² (най-голям в България);
водообезпеченост – 7583 m³/год. на 1 жител във водосборния басейн (най-голям в България, поради малката гъстота на населението в басейна);
среден наклон на течението – 5,8%;
коефициент на извитост (меандриране) – 1,9 (един от най-големите в България);
гъстота на речната мрежа – 1,32 km/km².

Средният наклон за притоците на Арда е в границите между 11‰ (река Върбица) и 78‰ (Черешовска река). Гъстотата на речната мрежа варира от 0,71 km/km² (Кулиджийска река) и 3,41 km/km² (река Оваджик), като само 3 реки притежават гъстота под единица, 14 реки над единица, а останалите между 2 и 3. Коефициентът на извитост (меандриране) варира от 1,2 (Малка река) до 2,4 (река Върбица).

Селища

По течението на реката са разположени общо 50 населени места, от които в България 41, в т.ч. 3 града и 38 села, а в Гърция – 9 села.

Селища в България

Област Смолян

Община Смолян – Горна Арда, Арда, Могилица, Исьовци, Кошница, Смилян;
Община Рудозем – Бяла река (Област Смолян), Рудозем;
Община Мадан – Средногорци, Леска, Цирка, Вехтино;
Община Баните – няма населени места;

Област Кърджали

Община Ардино – Паспал, Бял извор, Китница, Рибарци, Сухово;
Община Кърджали – Снежинка, Звъника, Старо място, Главатарци, Тополчане, Прилепци, Крайно село, Кърджали, Островица, Седловина, Соколско, Лисиците, Широко поле, Звезделина, Гняздово;
Община Момчилград – няма населени места;
Община Крумовград – Студен кладенец, Котлари;

Област Хасково

Община Стамболово – Рабово, Долно черковище;
Община Маджарово – Маджарово, Бориславци, Малки Воден;
Община Любимец – няма населени места;
Община Ивайловград – Ламбух.

Селища в Гърция

По течението на Арда в Гърция са разположени 9 села:

Област Източна Македония и Тракия

дем Орестиада – Милея, Галини, Терапион, Саръхадър (Кипринос), Комарли (Комара), Симавна (Амовуно), Делиелес (Елеа), Керемидли (Керамос), Дуджарос (Ризия) и Черекьой (Кастаниес).

Стопанско значение

Водите на реката в средното ѝ течение са хванати и урегулирани чрез каскада от три язовира („Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“), като в основите на язовирните им стени са изградени ВЕЦ, произвеждащи евтина електроенергия. Започнато е и изграждане на 4-ти, най-горен язовир – „Горна Арда“. Зимните пълноводия правят река Арда хидроенергиен феномен, дължащ се на пълното покритие на максималните нужди от електроенергия в системата, съвпадащо с речното пълноводие. Това съвпадение почти премахва необходимостта от сезонни обеми в язовирите. Големите водни маси и малките наклони дават отражение върху схемите за използване на водите. Те се свеждат преди всичко до язовирни стъпала по главното русло на реката със значителни обеми без напорни деривации или с къси такива.

Освен за производство на електроенергия, малка част от язовирните води се използват и за напояване на земеделски земи в по-горе изброените долинни разширения.

По долината на реката преминават участъци от 5 пътя от Държавната пътна мрежа:

на протежение от 11,6 km между село Средногорци и град Рудозем, участък от Републикански път II-86 Пловдив – Смолян – Рудозем – ГКПП Елидже;
на протежение от 19,1 km между селата Средногорци и Бял извор, участък от Републикански път III-865 Средногорци – Ардино – Кърджали;
на протежение от 20,1 km между селата Горна Арда и Смилян, участък от Републикански път III-8683;
на протежение от 10,9 km между село Смилян и град Рудозем, целият участък от Републикански път III-8681;
на протежение от 10 km между разклона за град Маджарово и село Малки Воден, участък от Републикански път III-8081.

Растителен и животински свят

Поречието на реката е било едно от най-добре залесените поречия в цяла България. Вследствие обаче на безплановото им използване в миналото и безогледната им експлоатация голяма част от горите са изсечени, поради което днес обширни площи са обезлесени или покрити със слаби, закелевели гори.

Общо в поречието на Арда 2170 km² са заети от нискостеблени и иглолистни гори, което представлява около 40% от цялата водосборна площ. Доминиращо влияние имат нискостеблените гори представени от цер, благун, космат дъб със средиземноморски елементи като червена хвойна и плюскач. Карстовият район между селата Орешари-Долно Черковище е почти изцяло от гори от келяв габър, примесен с маклен и мъждрян. Срещат се също и храсталаци от драка и люляк, примесени със смин. Могат да се открият и единични дървета от бадемолистна круша и фисташка. Иглолистните гори са съсредоточени в западната част на водосборния басейн, докато нискостеблените са разпръснати в останалата част на поречието, главно в граничните райони и долното течение на реката.

Горното течение на реката е сравнително слабо залесено – едва 35% до град Рудозем, като тук преобладават иглолистните гори и отчасти нискостеблените.

Най-слабо залесено е средното течение на реката, където има само отделни малки закелевели горички. Изключение прави южната гранична ивица на водосборния басейн с ширина между 5 и 10 km, където горните течение на реките Върбица и Крумовица и техните притоци, водещи началото си от Южните Родопи, са заети от гъсти нискостеблени гори. След устието на десния приток на Арда Кулиджийска река, която служи за естествена граница между незалесените и залесените части на поречието, нискостеблените гори имат широко разпространение, като процентът на залесеност достига до 70%. Този си характер поречието запазва до напускането на реката на българска територия.

Археологически, архитектурни и природни забележителности

Поречието на Арда и долините на притоците ѝ още от дълбока древност са били предпочитано място за създаване на селища. В района на град Кърджали при строителни работи е открито селище от 6 хил. г. пр. Хр., като много от намерените предмети при археологическите разкопки са във фонда на Регионалния исторически музей. В това отношение не правят изключение и отдавна известните тракийски култови комплекси Перперек^[4] наричан през последните 20 години и Перперикон, както и „Татул“. Почти на всяко възвишение по завоите на реката е имало изградени крепости и наблюдателни кули, като руините на много от тях са запазени. Такива са крепостите Кривус при село Башево, Патмос край хижа „Боровица“, Шеста крепост (отъждествявана с крепостта Моняк) край Кърджали и други.

За преминаване на древните пътища към Беломорието на реката са били изградени няколко каменни моста, внушителни по своите размери и впечатляващи и днес със своята оригинална архитектура. Такъв един изцяло съхранен от времето е Дяволският мост в района на село Дядовци (община Ардино). Отделни части от мостове има на няколко места в региона: край селата Сухово и Боровица, а други 3 са останали под водите на язовирите.

Реката с нейните язовири е приятно място за отдих и почивка, а във водите им се срещат различни видове риба, превръщайки се в любимо място за много запалени рибари.

Други

На Арда е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-88. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-89. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-99. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-100. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ История на България – том: Втора българска държава. Издателство на Българската академия на науките – София, 1982.
↑ Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople – част 440 (с.263)
↑ Янакиева, Светлана. Харпесос – В:Енциклопедия „Древна Тракия и Траките“. Център по тракология „Проф. Александър Фол“.
↑ "Област Кърджали.... № 4. 1. Местонахождение – С. Горна крепост; 2. Наименование – Средновековна крепост „Перперек“; 3. Вид – Архитектурно строителен от Античността и Средновековието; 4. Обявен в ДВ бр.67/1968 г.; 5. Актуализация на граници и режими – писмо № 6442 от 07.08.2007 г. /протокол от 12.07.2007 г./"

Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 19
Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 19.

[1] История на България – том: Втора българска държава. Издателство на Българската академия на науките – София, 1982.

[2] Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople – част 440 (с.263)

[3] Янакиева, Светлана. Харпесос – В:Енциклопедия „Древна Тракия и Траките“. Център по тракология „Проф. Александър Фол“.

[4] "Област Кърджали.... № 4. 1. Местонахождение – С. Горна крепост; 2. Наименование – Средновековна крепост „Перперек“; 3. Вид – Архитектурно строителен от Античността и Средновековието; 4. Обявен в ДВ бр.67/1968 г.; 5. Актуализация на граници и режими – писмо № 6442 от 07.08.2007 г. /протокол от 12.07.2007 г./"

[1]

[2]

[3]

[4]