Асеница

Асеница
(Чая / Асеновица / Чепеларска река)
	Асеница; (Чая / Асеновица / Чепеларска река)
	Изглед от река Асеница в Асеновград
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Смолян ; Община Чепеларе ; Област Пловдив ; Община Асеновград ; Община Родопи ; Община Садово
Дължина	86 km
Водосб. басейн	1010 km²
Отток	12 m³/s
Начало
Място	курорта „Пампорово“,; Западни Родопи
Координати	41°39′06.12″ с. ш. 24°41′47.04″ и. д. / 41.6517° с. ш. 24.6964° и. д.
Надм. височина	1550 m
Устие
Място	десен приток на Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	42°09′24.12″ с. ш. 24°53′53.16″ и. д. / 42.1567° с. ш. 24.8981° и. д.
Надм. височина	148 m
	Асеница в Общомедия

Тази статия е за река Чая. За индуистката богиня със същото име вижте Чая (богиня).

Асèница (по-рано: Чàя до 29 юни 1942 г., Асèновица до 27 април 1945 г., Чепелàрска река до 25 юли 1989 г.)^[1] е река в Южна България – област Смолян (община Чепеларе) и област Пловдив (общини Асеновград, Родопи и Садово), десен приток на река Марица.

Дължината ѝ е 86 km, която ѝ отрежда 39-о място сред реките на България. Отводнява източните склонове на рида Чернатица, северозападните части на Преспанския дял и рида Добростан на Западните Родопи.

Етимология

Реката получава името Чая до 1942 г. от множеството чаеве по поречието си: подбел, мента, липи, мащерка и др., най-вече по средното си течение около Нареченски бани, където е наричана така и днес.

Името си Чепеларска река носи от 1942 г. по названието на град Чепеларе, през който минава по горното си течение. Долното ѝ течение преминава през Асеновград, където е наричана Асеница по името на града и това е официалното име на реката от 1989 г. В картографските издания и в справочниците на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките се използва името Чепеларска река. ^[1]

География

Извор, течение, устие

Асеница води началото си от 1550 m н.в. в курорта „Пампорово“. От извора си до село Хвойна тече на север, след това до село Бачково – на североизток, а след селото и до устието си – отново на север. От извора до град Асеновград протича в тясна, дълбока и красива долина, по която има две малки долинни разширения – в районите на град Чепеларе и село Хвойна. След Асеновград реката навлиза в Горнотракийската низина, където коритото ѝ става широко и песъчливо и от него наляво и надясно се отделят напоителни канали. Влива се отдясно в река Марица на 148 m н.в., на 2,5 km южно от село Рогош, Община Марица.

Водосборен басейн

Площта на водосборния басейн на реката е 1010 km², което представлява 1,9 % от водосборния басейн на Марица. Границите на басейна ѝ са следните:

на изток – с водосборния басейн на река Черкезица (Сушица), десен приток на Марица;
на югоизток – с водосборния басейн на река Арда, десен приток на Марица;
на югозапад и запад – с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица;
на северозапад – с водосборния басейн на Първенецка (Тамръшка) река, десен приток на Марица.

Основни притоци (→ ляв приток, ← десен приток):

→ Никалски дол
← Янчова река
→ Керечменска река
→ Камбурска река
→ Сивкова река
← Изворски дол
→ Пичуров дол
→ Вълчи дол
← Лопухска река
← Богутевска река
→ Брезовско дере
← Острицки дол
→ Бурви дол
← Василковски дол
← Куцева река
→ Забърдовска река
→ Белия дол
→ Михаилско дере
← Селското дере
→ Орещица (Орешецка река)
← Тодорова река
→ Реката
← Лютидол
← Юговска река
→ Улендол
→ Дъсков дол
→ Оршин дол
→ Раздол
→ Луковица

Хидрология

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – август. Среден годишен отток при село Бачково – 12 m³/s, като през горещите летни месеци оттокът е под 1 m³/s.

Селища

По течението на реката са разположени 6 населени места, в т.ч. 2 града и 4 села:

Област Смолян

Община Чепеларе – Чепеларе, Хвойна;

Област Пловдив

Значение

Водите на реката се използват за електродобив (обща максимална мощност 8300 KW/h) – ВЕЦ „Чепеларе“, „Асеница I“ и „Асеница II“, а в Горнотракийската низина – за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване. След село Катуница коритото на реката е обезопасено срещу наводнения с водозащитни диги.

По долината на реката, на протежение от 59,3 km, от Асеновград до село Проглед преминава участък от второкласен път № 86 от Държавната пътна мрежа Пловдив – Смолян – Рудозем – ГКПП „Рудозем“.

В края на XX век водите на реката са силно замърсени от оловно-цинковите флотации в Лъки, но с изчерпването на рудниците замърсяването намалява. За това спомага и изграждането на пречиствателни станции от предприятията по поречието. Битовото замърсяване продължава да е фактор. Водите са чисти, но остатъците от рудата (финия, необичаен за реката пясък) могат да бъдат срещнати по поречието на реката.

Други

На Чая е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-62. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ ^а ^б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 229.

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 531.
Реки в България.

[наименования-1] а ^б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 229.

[1]