Чепинска река

Чепинска река
	Чепинска река
	Чепинска река в близост до своето начало, местност „Каратепе“, Западни Родопи
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Пазарджик ; Община Велинград ; Община Ракитово ; Община Септември
Дължина	81,7 km
Водосб. басейн	899 km²
Отток	7,93 m³/s
Начало
Място	на 800 m югозападно; от връх Малка Сюткя; Баташка планина,; Западни Родопи
Координати	41°51′10.08″ с. ш. 24°01′04.08″ и. д. / 41.8528° с. ш. 24.0178° и. д.
Надм. височина	1990 m
Устие
Място	десен приток на Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	42°13′15.96″ с. ш. 24°11′48.84″ и. д. / 42.2211° с. ш. 24.1969° и. д.
Надм. височина	221 m
	Чепинска река в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Чепинска река (до 29 юни 1942 г. Елидере)^[1] е река в Южна България – Област Пазарджик, общини Велинград, Ракитово и Септември, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 81,7 km, която ѝ отрежда 40-о място сред реките на България. Отводнява крайните северозападни части на Западните Родопи.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Чепинска река извира под името Рибна река на 1990 m н.в., на 800 m югозападно от връх Малка Сюткя (2078,7 m) в Баташка планина на Западните Родопи. Източно от връх Планиница (1508 m) приема името Бистрица и протича на североизток. В горното си течение има западна-северозападна посока, а след достигането на горския пункт Каратепе завива на север и протича в дълбока и залесена долина под името Чепинска или Банска Бистрица. В южния край на град Велинград навлиза в Чепинската котловина, където долината ѝ е широка и тук приема най-големия си приток река Мътница. Заобикаля от север връх Лъкатина чука (1058,9 m) и продължава на югоизток. При село Драгиново напуска котловината и се всича в живописния Чепински пролом между родопските ридове Алабак на северозапад и Къркария на югоизток, като в началото тече на север, след това на югоизток и накрая на североизток. При село Варвара навлиза в Горнотракийската низина, завива на североизток, разделя се на ръкави. Влива се отдясно в река Марица на 221 m н.в., на 1,4 km северно от село Ковачево, Община Септември.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на реката е 900 km², което представлява 1,7% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

на изток – с водосборните басейни на малки и къси реки (Црънча, Дебръщица и др.), вливащи се директно в Марица и водосборния басейн на Стара (Пещерска) река;
на югоизток – с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица;
на югозапад и запад – с водосборния басейн на река Места;
на северозапад – с водосборния басейн на река Яденица, десен приток на Марица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

→ Сухото дере
→ Боров дол
← Телли дере
← Банкино дере
→ Софандере (Поляница)
→ Грънчарица
← Еврейско дере
← Трептущица
→ Голямото дере
→ Абланица
← Лепеница
→ Луковица
→ Еленка
← Мътница (най-голям приток)
→ Ситния дол
→ Дълбочица
→ Циганско дере
→ Орленско дере
→ Черешово дере
→ Барово дере
← Лещарица
→ Бесничко дере

Хидроложки показатели

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април – май, а минимумът – септември. Среден годишен отток при жп спирка Марко Николов – 7,93 m³/s.

Селища

По течението на реката са разположени 4 населени места, в т.ч. 1 град и 3 села:

Стопанско значение

В горното течение част от водите на реката се прехвърлят с подземен тунел в язовир „Батак“ и се включват в Баташкия водносилов път.

В Чепинската котловина и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и промишлено водоснабдяване.

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

Участък от 12 km от второкласен път № 84 Звъничево – Велинград – Разлог в участъка от село Ветрен дол до жп гара Долене;
Участък от 28,4 km от третокласен път № 843 Велинград – Сърница – Доспат в участъка от Велинград до горския пункт Каратепе;

По долината на реката преминава и част от трасето на теснопътната железопътна линия Септември – Добринище, в участъците от село Варвара до жп гара Долене и от Велинград до устието на река Абланица.

В южния (горен) край на Велинград, в непосредствена близост до реката се намира най-големият карстов извор в България Клептуза.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-61. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5.

Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 532.
Христова, Нели. Речни води на България. София, издателска къща „Тип-топ прес“, 2012. ISBN 978-954-723-080-4. с. 198 – 199.

[1] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5.

[1]