Върбица (река)

Върбица
	Върбица
	Река Върбица, в района на гр. Златоград
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България; Област Смолян; Община Златоград; Област Кърджали; Община Кирково; Община Момчилград; Община Джебел; Община Кърджали
Дължина	98,1 km
Водосб. басейн	1203 km²
Отток	22,06 m³/s
Начало
Място	северно от връх Мъргазян; Ардински дял,; Западни Родопи
Координати	41°24′38.88″ с. ш. 24°55′06.96″ и. д. / 41.4108° с. ш. 24.9186° и. д.
Надм. височина	1284 m
Устие
Място	десен приток на Арда (влива се в язовир „Студен кладенец“ → Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	41°36′09″ с. ш. 25°26′08.16″ и. д. / 41.6025° с. ш. 25.4356° и. д.
Надм. височина	227 m
	Върбица в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.

Върбица (до 29 юни 1942 г. Сютлийка)^[1] е река в Южна България - област Смолян (община Златоград) и област Кърджали (общини Кирково, Момчилград, Джебел и Кърджали), десен приток на Арда. Влива се в язовир „Студен кладенец“. Дължината ѝ е 98,1 km, която ѝ отрежда 28-о място сред реките на България. Тя е най-дългият и най-пълноводен приток на Арда. Отводнява големи части от рида Жълти дял в Западните Родопи и Гюмюрджински снежник и Стръмни рид в Източните Родопи. По цялото си протежение реката е граница между Западните и Източните Родопи^[2].

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Върбица се образува от сливането на двете съставящи я реки Голяма река (лява съставяща) и Малка река (дясна съставяща) в центъра на град Златоград.

За начало се приема Голяма река с десния си приток Ерма река. Последната води началото си от Ардински дял на Западните Родопи, на 1284 m н.в., от северното подножие на граничния връх Мъргазян (1346 m), на около 2 km югозападно от село Мързян, община Златоград. До шосета Мадан – Златоград тече в източна посока, а след това до Златоград в югоизточна, в тясна и дълбока долина, гъсто обрасла с широколистни гори. В центъра на Златоград приема отдясно Малка река (Аламовска река) и двете заедно дават началото на същинската река Върбица.

След Златоград долината на Върбица се разширява, става по-слабо залесена и с множество меандри. В района на село Фотиново, община Кирково реката завива на север и запазва тази си посока до устието си, като долината ѝ става много широка. Влива се отдясно в река Арда (в язовир „Студен кладенец“), на 227 m н.в., в района на село Соколско, община Кърджали.

Водосборен басейн, притоци

Реката има широк и слабозалесен водосборен басейн, като площта му е 1203 km², което представлява 20,8% от водосборния басейн на река Арда. Границите на водосборния ѝ басейн са следните:

на северозапад, по билото на рида Жълти дял – с водосборните басейни на малки десни притоци на река Арда, в т.ч. река Кьошдере;
на изток, по билото на Стръмни рид – с водосборните басейни на реките Големица и Крумовица, десни притоци на Арда;
на юг и югозапад, по билото на Гюмюрджински снежник (държавната граница на България с Гърция) – с водосборните басейни на реките Филиури и Сушица, вливащи се директно в Бяло (Егейско море.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

→ Голяма река
← Козарска река
← Малка река (Аламовска река)
→ Балалийска река
← Хасидере
→ Неделинска река (Узундере)
→ Папаздере
→ Ахряндере
→ Олудере
← Дранговска река
→ Циганско дере
← Чорбаджийска река (Къзълач, най-голям приток)
← Арпалъшко дере
→ Саръяр дере
→ Джебелска река (Дерменчай)
← Чуковска река
← Кедикдере
→ Дива река (Читакдере)
← Бююкдере
→ Акдере
← Чакундере
← Джерал

Хидроложки показатели

Средногодишните валежи по поречието на Върбица достигат до 1000 l/m², които съчетани с интензивността с различно времетраене, големият водосборен басейн и факта, че валежите са през есента създават предпоставка за големи прииждания на реката и причиняване на наводнения особено в долното течение (околностите на Момчилград). Река Върбица е една от най-поройните реки в цяла България.

Средногодишният отток при моста на шосето Кърджали – Момчилград 22,06 m³/s, като максимумът е през месец януари, а минимумът – август-септември.

среден наклон на течението – 11 ‰;
коефициент на извитост – 2,40 (най-висок за целия водосборен басейн на Арда)^[3].

Селища

По течението на реката са разположени 15 населени места, в т.ч. 1 град и 14 села:

Област Смолян

Община Златоград – Мързян, Ерма река, Златоград;

Област Кърджали

Община Кирково – Пресека, Могиляне, Бенковски, Еровете, Върли дол, Бързея, Крилатица, Фотиново, Старейшино, Върбен;
Община Момчилград – Птичар, Седлари;
Община Джебел – няма населени места;
Община Кърджали – Глухар

Стопанско значение

Река Върбица, заедно с Неделинска река, е основен ресурс на питейна вода за град Златоград, въпреки екологичните проблеми причинени от канализацията на селата Долен и Ерма река ^[4]. Във водосборния ѝ басейн са изградени 3 по големи язовира („Ерма река“, „Горубсо“ и „Бенковски“) и множество микроязовира. Големите язовири играят ролята на регулатори на оттока на реката и нейните притоци, поради поройните им характери, а малките микроязовири се използват за местно напояване.

По долината на реката преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

Участък от 29,3 km между Кърджали и село Кирково от Републикански път I-5 Русе – Стара Загора – ГКПП Маказа - Нимфея;
Участък от 29,4 km от разклона за село Ерма река до село Дрянова глава (Община Кирково) от Републикански път III-867 Средногорци – Златоград – Подкова.

В реката има разнообразие на риби: речен кефал, черна мряна, бяла мряна, алай (по-често се среща през пролетта), костур, слънчевка, каракуда и шаран (в долното течение на реката, в близост до устието ѝ в язовир „Студен кладенец“). Срещат се и водни змии, но те са много малко, жаби и видри.

Други

На 12 декември 1990 г. четири танка и четири военни транспортни машини (МТЛБ) са залети от придошлата река Върбица край Момчилград, като при инцидента загиват 10 войници.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 49.
↑ Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 800
↑ Общи сведения за река Арда // Архивиран от оригинала на 2007-10-14. Посетен на 2007-09-30.
↑ Асоциация на родопските общини – Община Златоград, архив на оригинала от 21 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071021203143/http://www.arm-bg.org/Obshtini/zlatograd_bg.html, посетен на 30 септември 2007

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 124.

[1] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 49.

[EB-2] Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 800

[3] Общи сведения за река Арда // Архивиран от оригинала на 2007-10-14. Посетен на 2007-09-30.

[4] Асоциация на родопските общини – Община Златоград, архив на оригинала от 21 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071021203143/http://www.arm-bg.org/Obshtini/zlatograd_bg.html, посетен на 30 септември 2007

[1]

[2]

[3]

[4]