Джебел (община)

Джебел (община)
41.5, 25.3
	Джебел (община)
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Област Кърджали
Площ	229.079 km²
Население	8 713 души
Адм. център	Джебел
Брой селища	47
Сайт	www.dzhebelbg.com
Управление
Кмет	Неджми Али ; (ДПС; 2019)
Общ. съвет	21 съветници ДПС (16); ГЕРБ (5);
	Джебел (община) в Общомедия

Община Джебел се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Кърджали. С площта си от 229,079 km² е най-малката сред 7-те общините на областта, което съставлява 7,14% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на северозапад – община Ардино;
на север – община Кърджали;
на изток – община Момчилград;
на юг – община Кирково;
на югозапад – община Златоград, област Смолян;
на запад – община Неделино, област Смолян.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на община Джебел е ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. Цялата ѝ територия е заета от източните разклонения на източнородопския рид Жълти дял с максимална височина от 1044 m, разположена западно от село Контил. От него на изток и югоизток се спускат два дълги и тесни рида, потъващи в долината на река Върбица. Най-мощният е южният – Устренски рид, разположен между долините на река Върбица и левият ѝ приток Джебелска река. Неговата максимална височина е връх Ветреник (1031 m), издигащ се северозападно от село Припек. Северният безименен рид е много по-къс, по-тесен и по-нисък и е разположен между долините на Джебелска река на юг и Дива река (Читак дере) на север. Между тях протича Джебелска река, която в района на общинския център град Джебел образува голямо долинно разширение известно като Джебелска котловина. В коритото на Дива река, северно от село Софийци се намира най-ниската точка на общината – 246 m н.в.

Води

Територията на община Джебел изцяло попада във водосборния басейн на река Върбица (десен приток на Арда). В нея отляво се вливат три големи притока – Саръяр дере (Яр дере), Джебелска река (Дерменчай) и Дива река (Читак дере), които отводняват над 90% от територията на общината. В най-югозападната ѝ част, по югозападния склон на Устренския рид протичат малки и къси реки леви притоци директно на Върбица или на левия ѝ приток Неделинска река (Узундере).

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	8167	100,00
Българи	1245	15,24
Турци	5432	66,51
Цигани	3	0,04
Други	82	1,00
Не се самоопределят	569	6,97
Неотговорили	836	10,24

Населени места

Общината има 47 населени места с общо население 8375 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

**Списък на населените места в община Джебел, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Албанци	17	0,807	Арнаутлар	Подвръх	110	1,434	Тепе алтъ
Брежана	14	2,035	Ада	Полянец	161	3,034	Сатъ кьой
Великденче	131	3,088	Рамаданлар	Поточе	22	2,427	Дере кьой
Воденичарско	93	8,183	Дерменджилер	Припек	768	12,156	Гюнели
Вълкович	135	3,576	Курт кьой	Ридино	316	12,940	Яр дере
Генерал Гешево	197	11,044	Гьолджик	Рогозари	101	2,854	Каба ач, Хасърджилар
Джебел	3044	9,041	Шейх джумая	Рогозче	135	5,596	Хасърджик
Добринци	139	6,636	Хасан оллар	Рожденско	8	3,044
Душинково	119	6,393	Джанбашли	Рът	17	3,032	Сърт кьой
Желъдово	127	4,215	Али факъ	Сипец	112	2,935
Жълтика	43	4,374	Саръ йер	Скалина	56	1,211	Кая баши
Жълти рид	9	1,066	Саръ яр	Слънчоглед	181	4,901	Ходжа кьой
Илийско	133	5,713	Елиястчъ, Елехче	Софийци	112	8,279	Ахмед спахи
Казаците	85	2,083	Казаклъ	Телчарка	101	2,899	Чаваклар
Каменяне	2	3,617	Ташлъ кьой	Търновци	64	3,116	Кангълар
Козица	131	5,456	Ахмед дере	Тютюнче	140	1,427	Арслан ходжа
Контил	22	3,700	Контил	Устрен	274	8,285
Купците	41	6,088	Базиргян кьой	Цвятово	6	3,946	Алъ кьой
Лебед	99	3,949	Гьолджук	Църквица	85	8,862	Клисали
Мишевско	244	11,898	Кючук Виран	Чакалци	71	2,294	Чакалар
Мрежичко	113	5,311	Тюлер	Черешка	16	2,756
Овчево	61	1,013	Испалар	Щерна	33	7,401	Хавъзлъ
Папрат	215	4,352	Бекташлар	Ямино	104	3,298	Елма чукур
Плазище	168	7,314	Кайряк сейдели	ОБЩО	8375	229,079	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Шейх Джумая на с. Джебел;

– преименува с. Гюнели на с. Припек;

МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Кючук Виран на с. Мишевско;
МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Арнаутлар на с. Албанци;

– преименува с. Рамаданлар на с. Великденче;

– преименува с. Дерменджилер (Дерминджилер) на с. Воденичарско;

– преименува с. Курт кьой на с. Вълкович;

– преименува с. Гьолджик на с. Генерал Гешево;

– преименува с. Неби паша на с. Генерал Фичево;

– преименува с. Шейх кьой на с. Главатарци;

– преименува с. Ахчилар на с. Готварско;

– преименува с. Хасан оллар на с. Добринци;

– преименува с. Джанбашли на с. Душинково;

– преименува с. Али факъ на с. Желъдово;

– преименува с. Саръ яр на с. Жълти рид;

– преименува с. Елиястчъ (Елехче) на с. Илийско;

– преименува с. Казаклъ на с. Казаците;

– преименува с. Ташлъ кьой на с. Каменяне;

– преименува с. Ахмед дере на с. Козица;

– преименува с. Базиргян кьой на с. Купците;

– преименува с. Гьолджук на с. Лебед;

– преименува с. Тюлер на с. Мрежичко;

– преименува с. Испалар на с. Овчево;

– преименува с. Бекташлар на с. Папрат;

– преименува с. Кайряк сейдели на с. Плазище;

– преименува с. Тепе алтъ на с. Подвръх;

– преименува с. Сатъ кьой на с. Полянец;

– преименува с. Дере кьой на с. Поточе;

– преименува с. Яр дере на с. Ридино;

– преименува с. Каба ач (Хасърджилар) на с. Рогозари;

– преименува с. Хасърджик на с. Рогозче;

– преименува с. Сърт кьой на с. Рът;

– преименува с. Кая баши на с. Скалина;

– преименува с. Ходжа кьой на с. Слънчоглед;

– преименува с. Ахмед спахи на с. Софийци;

– преименува с. Софталар на с. Софтите;

– преименува с. Чаваклар на с. Телчарка;

– преименува с. Кангълар на с. Търновци;

– преименува с. Арслан ходжа на с. Тютюнче;

– преименува с. Алъ кьой на с. Цвятово;

– преименува с. Клисали на с. Църквица;

– преименува с. Чакалар на с. Чакалци;

– преименува с. Хавъзлъ на с. Щерна;

– преименува с. Елма чукур на с. Ямино;

МЗ № 3778/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Джелил оглар на с. Дихановци;

– преименува с. Иманоглар на с. Едноверци;

МЗ № 3079/обн. 23.11.1940 г. – заличава селата Главатарци и Едноверци и ги присъединява като квартали на с. Джебел;
Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Джебел за с.гр.т. Джебел;
Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – заличава селата Готварско и Дихановци и ги присъединява като квартали на с.гр.т. Джебел и го признава за гр. Джебел;
Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Софтите на с. Модрен;
Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – отделя кв. (н.м.) Билярал (от с. Щерна) и го присъединява като квартал (н.м.) на с. Търновци;

– отделя кв. (н.м.) Тополника (от с. Църквица) и го присъединява като квартал (н.м.) на с. Мишевско;

Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава н.м. Брежана (от с. Търновци) за отделно населено място – с. Брежана;

– признава н.м. Жълтика (от с. Щерна) за отделно населено място – с. Жълтика;

– признава н.м. Рожденско (от с. Контил) за отделно населено място – с. Рожденско;

– признава н.м. Сипец (от с. Мишевско) за отделно населено място – с. Сипец;

– признава н.м. Черешка (от с. Контил) за отделно населено място – с. Черешка;

– заличава с. Генерал Фичево и го присъединява като квартал на гр. Джебел;

Реш. МС №985/обн. ДВ бр.99/14.12.2012 г. – заличава с. Модрен и заедно със землището му го присъединява като квартал на с. Мишевско^[3].

Транспорт

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 57,2 km:

участък от 2,3 km от Републикански път I-5 (от km 367,3 до km 369,6);
участък от 19,3 km от Републикански път III-508 (от km 4,1 до km 23,4);
началният участък от 14,7 km от Републикански път III-5082 (от km 0 до km 14,7);
целият участък от 12 km от Републикански път III-5084;
последният участък от 8,9 km от Републикански път III-8673 (от km 2 до km 10,9).