Направо към съдържанието

Ардино (община)

(пренасочване от Община Ардино)
Ардино (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Кърджали
Площ338.858 km²
Население13 377 души
Адм. центърАрдино
Брой селища53
Сайтwww.ardino.bg
Управление
КметИзет Шабан
(ДПС; 2019)[1]
Общ. съвет29 съветници
  • ДПС (23)
  • ГЕРБ (6)
Ардино (община) в Общомедия

Ардино е община в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на област Кърджали. С площта си от 338,848 km2 заема 5-о сред 7-те общините на областта, което съставлява 10,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на община Ардино е средно- и ниско планински. Тя се намира на границата между Западните и Източните Родопи. Около 90% от територията ѝ, на югоизток и юг от долината на река Арда се заема от източнородопския рид Жълти дял със своя първенец връх Алада (1240,5 m), разположен югозападно от село Теменуга, на границата с община Неделино.

В останалата част на общината, на северозапад и север от долината на Арда се простират крайните югоизточни разклонения на три планински рида, които са части от Переликско-Преспански дял на Западните Родопи. Районът на север от долината на Арда и левият ѝ приток Давидковска река се заема от югоизточните части на рида Каракулас (Гордюва чука). Тук северозападно от село Русалско се издига най-високата точка на общината – връх Ариягидик Дорсу (1301 m). Южно от долината на Давидковска река и западно от Арда в землищата на селата Любино и Латинка се простират крайните източни части на друг западнородопски рид (част от Переликско-Преспанския дял) с връх Лочката (1205 m), разположен на запад от село Латинка, на границата с община Баните. И накрая, на северозапад от Арда, землищата на селата Мусево, Стояново и Паспал се заемат от крайните източни части на още един западнородопски рид (той също е част от Переликско-Преспанския дял) с максимална височина връх Градище (1027 m), разположен северно от село Стояново.

Община Ардино е изключително богата на водни ресурси. От югозапад на североизток, а след село Китница – на изток, частично по границата с община Баните преминава долната част от горното течение на най-голямата родопска река Арда. На територията на общината тя получава пет по-големи притока: леви – Давидковска река, Яйлидере и Боровица; десни – Оваджик и Ардинска река. След село Китница долината на Арда се заема от една от „опашките“ на големия язовир „Кърджали“. Устието на река Боровица също е „удавено“ от втората „опашка“ на язовира. Тук на брега на язовира се намира и най-ниската точка на общината – около 317 m н.в. Югоизточните части на община Ардино се отводняват от горните течения на реките Джебелска и Дива (леви притоци на Върбица) и техните многобройни малки притоци и дерета.

Територията на общината се характеризира с континентално-средиземноморски климат, модифициран от особеностите на планинския релеф. Той се отличава с мека и влажна зима и горещо и сухо лято. Зимният максимум на валежите се свързва с активността на средиземноморските циклони през студеното полугодие. През зимата нерядко от север и североизток нахлуват по-студени въздушни маси, причиняващи резки, но краткотрайни застудявания. Поради силно разчленения релеф, стойностите на климатичните елементи варират в широки граници в зависимост най-вече от надморската височина и изложението на склоновете. В по-ниските места средногодишната температура на въздуха е около 11ºС, а в по-високите – около и под 8ºС. Средномесечната температура през януари е положителна 1ºС, а през юли – 23ºС. Годишното количество на валежите е около 900 mm. Най-големи са валежите през зимата 270 mm, а най-малки – през лятото 190 mm. През преходните сезони (пролет и есен) валежите са между 210 и 220 mm. Годишната температурна сума за периода с активна вегетация е средно около 3500°, което благоприятства отглеждането на среднотоплолюбиви и топлолюбиви земеделски култури. Дефицитът в баланса на атмосферното овлажнение през активния вегетационен период налага прилагането на изкуствено напояване.

С най-голяма площ в общинаАрдино са горските територии, заемащи 179,7 хил. дка (53,0% от площта на общината), земеделски територии – 136,9 хил. дка (40,4%), населени места и другите урбанизирани територии – 5 хил. дка (1,5%), водни течения и водният площи – 7,5 хил. дка (2,2%), територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 7,5 хил. дка (2,2%), територии за транспорт и инфраструктура – 2 хил. дка (0,6%).

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 11 572 100,00
Българи 2488 21,50
Турци 6 585 56,90
Цигани -
Други 66 0,57
Не се самоопределят 113 0,98
Неотговорили 2 320 20,05

Общината има 52 населени места с общо население 11 318 жители към 7 септември 2021 г.[3]

Списък на населените места в община Ардино, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Аврамово - 6,197 Ибрахимлер Мак 3 5,642 Мак мъл
Ардино 3387 15,328 Егри дере, Хаджи кьой Млечино 502 5,423 Сют кееси
Ахрянско 34 6,839 Ахрян ерджек Мусево 31 4,309
Башево 217 4,647 Халлар Падина 749 10,411 Мак мулар, Мук мулу
Бистроглед 62 2,602 Мехмед кьой Паспал 15 2,501
Богатино 199 2,258 Чорбаджълар Песнопой 17 24,464 Ашиклар
Боровица 246 12,667 Чам дере Правдолюб 176 4,436 Джелилер
Брезен 214 7,210 Халач дере, Халач Рибарци 36 1,997 Османлар, Османци
Бял извор 1398 19,928 Ак бунар Родопско 37 3,014 Коджа алилер
Главник 86 1,795 Русалско 45 7,925 Оташлъ
Голобрад 137 3,547 Кьосе Хасанлар Светулка 197 7,624 Чандър
Горно Прахово 483 8,191 Тоз баля Седларци 77 1,837
Гърбище 146 14,494 Сърт кьой Синчец 88 8,602 Дура бейлер
Дедино 98 0,969 Деделер Сполука 29 3,400 Оладжак
Дойранци 5 10,426 Дойранлар Срънско 48 5,897 Джеми джедит атик
Долно Прахово 114 2,223 Тоз езир Стар Читак 24 1,505 Читак атик
Дядовци 114 6,025 Деделер Стояново 11 5,974
Еньовче 145 2,015 Сухово 89 2,899 Сусус бурун
Жълтуша 672 6,452 Саръ къс Теменуга 27 7,217 Менекше
Искра 90 1,884 Търна 60 2,458
Китница 70 11,586 Ятаджик Търносливка 143 7,929 Тюрк ереджек
Кроячево 75 5,183 Терзи кьой Хромица 82 3,251
Латинка 11 10,652 Тюрк юрпек Червена скала 86 2,195
Левци 86 2,112 Чернигово 128 1,384
Ленище 101 13,487 Алфатар Чубрика 179 5,782 Факръ бунар
Любино 37 10,823 Юмерлер Ябълковец 212 11,232 Елмалъ кебир
ОБЩО 11318 338,848 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Чигак джедит (Читак йени) на с. Голям читак;
– преименува с. Хюсемлер на с. Диамандово;
– преименува с. Саръ къс на с. Жълтуша;
– преименува с. Алика на с. Иглика;
– преименува с. Тюрк юрпек на с. Латинка;
– преименува м. Мак Мулар (Мук мулу) на м. Падина;
  • МЗ № 3225/обн. 21 септември 1934 г. – преименува с. Егри дере (Хаджи кьой) на с. Ардино;
– преименува с. Ак бунар на с. Бял извор;
– преименува с. Тоз езир на с. Долно Прахово;
– преименува с. Оташлъ на с. Русалско;
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Ибрахимлер на с. Аврамово;
– преименува с. Ахрян ерджек на с. Ахрянско;
– преименува с. Мехмед кьой на с. Бистроглед;
– преименува с. Кьосе Хасанлар на с. Голобрад;
– преименува с. Тоз баля на с. горно Прахово;
– преименува с. Сърт кьой на с. Гърбище;
– преименува с. Дойранлар на с. Дойранци;
– преименува с. Деделер на с. Дядовци;
– преименува с. Ятаджик на с. Китница;
– преименува с. Терзи кьой на с. Кроячево;
– преименува с. Егри буджак на с. Кътино;
– преименува с. Алфатар на с. Ленище;
– преименува с. Юмерлер на с. Любино;
– преименува с. Мак мъл на с. Мак;
– преименува с. Сют кееси на с. Млечино;
– преименува с. Голям читак на с. Нов читак;
– преименува с. Османлар на с. Османци;
– преименува с. Ашиклар на с. Песнопой;
– преименува с. Джелелер на с. Правдолюб;
– преименува с. Коджа алилер на с. Родопско;
– преименува с. Чандър на с. Светулка;
– преименува с. Дура бейлер на с. Синчец;
– преименува с. Оладжак на с. Сполука;
– преименува м. Джами джедит атик на м. Срънско;
– преименува с. Читак атик на с. Стар Читак;
– преименува с. Сусус бурун на с. Сухово;
– преименува с. Тюрк ереджек на с. Търносливка;
– преименува с. Хаджиоглулар на с. Хаджиевци;
– преименува с. Халач дере на с. Халач;
– преименува с. Факръ бунар на с. Чубрика;
– преименува с. Елмалъ кебир на с. Ябълковец;
  • МЗ № 1014/обн. 11 май 1942 г. – признава махалите Мусево, Падина, Паспал и Срънско за села;
  • Указ № 38/обн. 2 февруари 1960 г. – признава с. Ардино за гр. Ардино;
  • Указ № 516/обн.22 март 1961 г. – признава н.м. Чам дере за с. Чам дере;
  • Указ № 881/обн. 30 ноември 1965 г. – заличава с. Нов читак поради изселване;
  • Указ № 232/обн. 23 март 1968 г. – признава н.м. Башево и Баковица за отделно населено място – с. Башево;
– признава н.м. Еньовче (от с. Жълтуша) за отделно населено място – с. Еньовче;
– признава н.м. Хромица (от с. Млечино) за отделно населено място – с. Хромица;
– обединява н.м. Чернигово и Търна и ги признава за отделно населено място – с. Чернигово;
  • Указ № 409/обн. 27 март 1981 г. – преименува с. Чам дере на с. Боровица;
– преименува с. Халач на с. Брезен;
– преименува м. Османци на м. Рибарци;
– преименува с. Менекше на с. Теменуга;
  • Указ № 583/обн. 14 април 1981 г. – обединява н.м. Байчева река, Жеден и Звегор (от с. Падина) и ги признава за отделно населено място – с. Байчево;
– признава н.м. Седларци (от с. Жълтуша) за отделно населено място – с. Седларци;
  • Указ № 970/обн. 4 април 1986 г. – признава н.м. Богатино (от с. Млечино) за отделно населено място – с. Богатино;
– признава н.м. Главник (от с. Жълтуша) за отделно населено място – с. Главник;
– признава н.м. Дедино (от с. Долно Прахово) за отделно населено място – с. Дедино;
– признава н.м. Искра (от с. Млечино) за отделно населено място – Искра;
– признава н.м. Левци (от с. Млечино) за отделно населено място – с. Левци;
– признава н.м. Търна (от с. Чернигово) за отделно населено място – с. Търна;
– признава н.м. Червена скала (от с. Млечино) за отделно населено място – с. Червена скала;
– заличава с. Иглика и го присъединява като квартал на с. Стояново;
– заличава с. Кътино и го присъединява като квартал на с. Боровица;
– заличава с. Хаджиевци и го присъединява като квартал на с. Китница;
  • Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – закрива община Бял извор и община Млечино и заедно с прилежащите им населени места ги присъединява към община Ардино;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14 юли 1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Реш. МС № 397/обн. 7 юли 2000 г. – заличава с. Байчево и го присъединява като квартал на с. Падина;
  • Реш. МС № 133/обн. 23 февруари 2002 г. – заличава с. Диамандово и го присъединява като квартал на с. Бял извор.

Природни и исторически забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дяволският мост на река Арда. Построен е върху живописен тесен пролом на реката през Османския период, северозападно от село Дядовци;
  • Тракийското светилище „Орловите скали“ на около 2 km от град Ардино. На високите скали има издълбани 97 скални ниши с размери 32-45-50. Дълбочината им е 8 – 12 см. Предполага се, че в тях са поставяни оброчни плочи или глинени съдове, свързани с култа към умрелите;
  • Природната забележителност „Хладилника“, разположена в близост до устието на Давидковска река в Арда. Представлява хладилна пещера, която може да се използва за естествен хладилник. През топлите месеци лъха студен въздух. В района на „Хладилника“ е построена малка хижа с 12 места собственост на Държавното лесничейство;
  • Тракийската крепост „Калето“, обявено за природна забележителност със Заповед № 550/7 май 2003 г. на Министъра на околната среда и водите с площ от 0,5 ха. Намира се на около 500 m от тракийското светилище „Орловите скали“. Крепостта е изцяло разрушена;
  • Средновековната крепост „Кривус“. Тя е разположена на 3 km западно от село Башево. Построена е на изключително стръмен рид, заобиколен от трите страни от река Арда. Южната половина на крепостта е заета от цитадела-замък. Снабдявала се е с вода от реката посредством подземен тунел.

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 73,8 km: