Направо към съдържанието

Бял извор (област Кърджали)

За другото българско село вижте Бял извор (Област Стара Загора).

Бял извор
България
41.5461° с. ш. 25.0738° и. д.
Бял извор
Област Кърджали
41.5461° с. ш. 25.0738° и. д.
Бял извор
Общи данни
Население1616 души[1] (15 март 2024 г.)
81,1 души/km²
Землище19,928 km²
Надм. височина654 m
Пощ. код6770
Тел. код03652
МПС кодК
ЕКАТТЕ07747
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКърджали
Община
   кмет
Ардино
Изет Шабан
(ДПС; 2019)[2]
Кметство
   кмет
Бял извор
Зехни Емин
(ДПС)

Бял ѝзвор е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.

Население по години [3]
1934 г. 1479 души
1946 г. 1773 души
1956 г. 1388 души
1975 г. 1427 души
1985 г. 1505 души
1992 г. 1365 души
2001 г. 1226 души
2002 г.[4] 1775 души [5]
2011 г. 1646 души
2019 г. 1510 души [6]

Село Бял извор се намира в източната част на Западните Родопи, на 10 – 15 km западно от границата им[7] с Източните Родопи, на около 7 km югозападно от град Ардино и 10 km северно от град Неделино.

Състои се от махалите[8] Бял извор, Диамандово[9], Гарване, Сарелер, Зака и Шивачево.

В близост се намира връх Момини гърди[10] (893,6 m), както и най-високият връх в Източните Родопи – връх Алада (1241 m).

Селото – тогава с име Ак-бунар – е в България от 1912 г.[11][12] Преименувано е на Бял извор с министерска заповед № 3225, обнародвана на 21 септември 1934 г.[11]

Към 31 декември 1934 г. село Бял извор е съставено от махалите Бабица (Шабан каялар), Гарваня, Зака, Лукомир (Емирлер), Послон (Капти махле), Саралер, Сборска (Джами атик), Чолаклар и Шивачи (Терзилер).[13]

Традиционно Бял извор има предимно турско население, както и присъединеното през 2002 г. село Диамандово[14] (Хюсемлер (от османски Хюсем – скъпоценен камък)), като двете села поддържат тесни връзки, включително чести бракове между хора от тях.

Диамандово е сред първите села в Кърджалийски окръг, обхванати от Възродителния процес. След падането на комунстическия режим Диамандово подкрепя твърдо Движението за права и свободи, като в селото е роден един от неговите лидери Мехмед Дикме.[15]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[16]

Численост Дял (в %)
Общо 1646 100,00
Българи 104 6,31
Турци 1043 63,36
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 485 29,46

Село Бял извор е център на кметство Бял извор.[17][18]

Поминък на селото дава една от най-големите и екологични мандри („РОДОПЧАНКА“, „АЛАДА“), два дървопреработвателни цеха, цех за PVC и AL дограма, два шивашки цеха.

В селото има поща[19], общинско СОУ „Христо Смирненски“[20], детска градина „Мир“[21], здравна служба, ветеринарна служба, младежки дом с читалище „Пробуда“, читалище „П.К.Яворов – 1953 г.“ в квартал „Диамандово“[22]. През 2003 година Министерството на околната среда и водите финансира проекта „Изграждане канализацията на квартал „Диамандово“ на село Бял извор“[23] През 2006 година е изпълнен проект „Ремонт на СОУ „Христо Смирненски“ в село Бял извор“ по Програма „Красива България“ към МТСП.[24]

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. www.grao.bg
  2. www.ardino.bg
  3. Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените местасправки по години в Националния регистър на населените места
  4. След присъединяване на село Диамандово, община Ардино, област Кърджали – с население към 31 декември 2001 г. 556 души – Справка за село Бял извор, община Ардино, област Кърджали към 26 март 2002 г..
  5. Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2002 г.
  6. Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2019 г.
  7. Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
  8. В смисъла на кварталите като наименувани части от населено място.
  9. До 2002 г. – самостоятелно населено място. Присъединено към село Бял извор Справка за село Бял извор, община Ардино, област Кърджали към 26 март 2002 г.
  10. Опознай България; Природна забележителност „Момини гърди“ – Бял извор
  11. а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 53.
  12. Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
  13. По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
  14. Към 31 декември 1934 г. към село Диамандово спадат махалите Бойчева, Годен (Дере махле), Жеден (Къдалар) и Звегор (Ходжилар).
  15. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 96 – 98.
  16. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  17. Справка за събитията за кметство Бял извор
  18. Интегрирана информационна система на държавната администрация, АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР – Кметство Бял извор – към май 2019 г.
  19. Български пощи, Пощенски станции, област Кърджали, 6770 Бял извор Архив на оригинала от 2019-11-29 в Wayback Machine., към 2020 г.
  20. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, общинско основно училище „Христо Смирненски“, село Бял извор, община Ардино, област Кърджали Архив на оригинала от 2021-03-01 в Wayback Machine., към 2020 г.
  21. Община Ардино, образование, ДГ „Мир“ с. Бял извор, видяно на 10 октомври 2020 г.
  22. Регистър на народните читалища, село Бял извор, община Ардино, област Кърджали, видяно на 10 октомври 2020 г.
  23. Отчет за проектите в Община Ардино Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine. (в doc формат)
  24. „Красива България 2006“ (в pdf формат)