Еньовче (село)
| Еньовче | |
  Еньовче  Еньовче | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 148 души[1] (15 март 2024 г.) 73,5 души/km² |
| Землище | 2,015 km² |
| Надм. височина | 724 m |
| Пощ. код | 6788 |
| Тел. код | 03657 |
| МПС код | К |
| ЕКАТТЕ | 27543 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община – кмет | Ардино Изет Шабан (ДПС; 2019)[2] |
Ѐньовче е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.
География
[редактиране | редактиране на кода]| Население по години [3] | |
|---|---|
| 1975 г. | 446 души |
| 1985 г. | 430 души |
| 1992 г. | 349 души |
| 2001 г. | 288 души |
| 2011 г. | 155 души |
| 2019 г. | 124 души [4] |
Село Еньовче се намира в източната част на Западните Родопи, на 15 – 20 km западно от границата им[5] с Източните Родопи, на около 31 km запад-югозападно от град Кърджали, 11 km югозападно от град Ардино и 7 – 8 km север-северозападно от град Неделино. Разположено е на планински склон, предимно откъм лявата, северозападната страна на общинския път от село Оградна към село Жълтуша. Надморската височина при джамията в селото е около 710 m.
Югозападно край селото минава границата между областите Кърджали и Смолян.[6]
През 1953 г. край Еньовче е открито оловно-цинково находище[7], но с много ниско метално съдържание, налагащо обогатяване на рудата[8][9].
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Еньовче е създадено чрез отделяне от село Жълтуша през 1968 г.[10] на съставната му махала Енювче (Гергир дере)[11].
Откритото оловно-цинково находище става определящо за социално-икономическото развитие на селото. Пет години след началото на експлоатацията на находището, рудник „Еньовче“ достига пълната си проектна мощност и дава 104763 тона руда годишно. За това време в селото са построени машинна работилница, компресорно отделение, жилищни блокове и Дом на културата с концертна зала и библиотека, както и открит плувен басейн.[7]
В „златните години“ на рудника – от 1959 до 1988 г., са изкопани 3,7 млн. тона руда. Под земята са работели около 200 души, а общо служителите са наброявали към 500. Повече от половината жители на Еньовче са се трудели в рудника, а в извънработно време са работели по отглеждането на ориенталски тютюн. Освен тях, пристигнали са хора от цялата страна, привлечени както от високите заплати на миньорите, така и от обстоятелството, че всички заселници са ползвали придобивките по ПМС № 22 от 10 май 1982 г.[12]. Жилищните блокове са били построени за придошлите хора.[7]
След промените, последвали Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП от 1989 г., рудник „Еньовче“ е ликвидиран. Години след това се случва изоставени дълбоко под земята руднични галерии да се срутват – особено през дъждовните сезони, и да се предизвикват значителни деформации на повърхността.[13][7]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[14]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 155 | 100,00 |
| Българи | 145 | 93,54 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 8 | 5,16 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Еньовче към 2020 г. е център на кметство Еньовче.[15][16]
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.ardino.bg
- ↑ Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места – Справка за населението на с. Еньовче, общ. Ардино, обл. Кърджали
- ↑ Според текущата демографска статистика за населението към 31.12.2019 г.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
- ↑ Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, село Еньовче Архив на оригинала от 2018-09-08 в Wayback Machine., към 2020 г.
- ↑ а б в г ЕвроМегдан, репортажи, „Останки от забравен свят“, 26.04.2016
- ↑ Кандидат-студентски курс по география, „Полезни изкопаеми на България“
- ↑ Обогатяване на руди – Съвкупност от методи за разделяне на металите и минералите едни от други по разликата на техните физически и/или химически свойства, без да се изменя химическият състав на компонентите на рудата.
- ↑ Съгласно Указ № 232 на Президиума на Народното събрание от 21 март 1968 г. (Обн., ДВ, бр. 24 от 26.03.1968 г.) – Справка за село Еньовче, община Ардино, област Кърджали към 26 март 1968 г.
- ↑ По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино, община Бял извор, Жълтуша (Саръ̀-къс)14), Енювче (Гергир дере)
- ↑ Постановление № 22 на Министерския съвет от 10 май 1982 г. За ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от четвърти и пети функционален тип, от граничните райони и от странджанско-сакарския край през осмата петилетка и до 1990 г. (Обн. ДВ бр. 42 от 28 май 1982 г.)
- ↑ Изоставени рудници край село Еньовче погълнаха десетки декари земя – март 2009 г.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Справка за събитията за кметство Еньовче
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър – кметство Еньовче.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||