Кесебир
| Кесебир (Вировица) | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България област Кърджали община Кирково община Крумовград |
| Дължина | 31 km |
| Водосб. басейн | 125 km² |
| Отток | 2,5 m³/s |
| Начало | |
| Място | рида Мъгленик, Източни Родопи, на 1,3 km северно от прохода Маказа |
| Координати | |
| Надм. височина | 863 m |
| Устие | |
| Място | ляв приток на Крумовица → Арда → Марица → Бяло (Егейско море) |
| Координати | |
| Надм. височина | 231 m |
Кесебир (ново неофициално име Вировица) е река в Южна България, област Кърджали, общини Кирково и Крумовград, ляв приток на река Крумовица, от басейна на Арда. Дължината ѝ е 31 km. Отводнява най-западните части на рида Мъгленик и южните части на Стръмни рид в Източните Родопи.
Река Кесебир извира под името Реката на 863 m н.в. в най-западната част на рида Мъгленик в Източните Родопи, на 1,3 km на север-североизток от прохода Маказа. Тече в североизточна посока в тясна и дълбока долина с множество меандри. Влива се отляво в река Крумовица (от басейна на Арда) на 231 m н.в., на 900 m североизточно от махала Синап на село Скалак, община Крумовград.
Реката има тесен и слабозалесен водосборен басейн, като площта му е 125 km2, което представлява 18,6% от водосборния басейн на река Крумовица.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- ← Оситско дере
- ← Калабатско дере
- → Кечедере
- ← Алидере
Река Кесебир е с основно дъждовно подхранване, като максимумът е през януари, а минимумът – септември. Среден годишен отток при село Кандилка 2,5 m3/s.
По течението на реката са разположени 5 села:
- Община Кирково – Стрижба, Тихомир, Малкоч;
- Община Крумовград – Бук, Скалак.
Водите на реката масово се използват през летните месеци за напояване на стотиците декари тютюневи насаждения по долината ѝ.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-88. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-99. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-100. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 248.
| |||||