Направо към съдържанието

Кочанска река (България)

Вижте пояснителната страница за други значения на Кочанска река.

Кочанска
Кочанската река при „Жижевския мост“
Кочанската река при „Жижевския мост“
41.6333° с. ш. 24.0356° и. д.
41.5308° с. ш. 24.0581° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Благоевград
Община Сатовча
Дължина15,7 km
Начало
Мясторида Дъбраш
Западни Родопи
Координати41°37′59.88″ с. ш. 24°02′08.16″ и. д. / 41.6333° с. ш. 24.0356° и. д.
Надм. височина1286 m
Устие
Мястодесен приток на река ДоспатМестаБяло (Егейско море)
Координати41°31′50.88″ с. ш. 24°03′29.16″ и. д. / 41.5308° с. ш. 24.0581° и. д.
Надм. височина585 m

Кочанската река[1] или Жижевската,[2] Жижовската река[3] е река в Югозападна България, област Благоевград, Община Сатовча, десен приток на река Доспат. Дължината ѝ е 15,7 км, като отводнява част от южните склонове на рида Дъбраш в Западните Родопи.

Географско описание

[редактиране | редактиране на кода]

Реката извира от карстов извор северно от село Кочан. Тя преминава през центъра на село Кочан, покрай село Жижево и се влива отдясно в река Доспат, на 585 м н.в., на 1 км преди последната да навлезе в гръцка територия. По цялото си протежение реката тече в дълбока, слабо залесена и ерозирана долина.

Езеро в местността Събътъка.

Реално началото на реката се намира доста по на север в местността Чарджик и се казва Кору дере, но в местността Събътъка (на турски сух – вода и баттъ – потъвам) реката се влива в няколко езера, които видимо не се оттичат. По пещери и тунели на около два километра по на юг в местността Изора водата от реката се появява отново в дъното на 104-метрова пещера.[1] Експериментално е установено, че на водата са нужни 10 часа, за да се придвижи от езерата в местността Събътъка до пещерата Изора. Освен на Изора, водата излиза отново на повърхността и чрез още два по-големи извора.[4]

Водата е издълбала множество пещери и канали в меката варовикова скала. По-известни са феномените Меча дупка и Янина къща. Голяма част от извиращата вода е каптирана и се използва за домакинските нужди в село Кочан.

Преди години, капацитетът на основния извор е бил 120 л/с, но днес той е значително по-малък. В миналото реката е била пълноводна и има вероятност да се е използвала за транспорт на дървен материал. Днес, в по-голямата част от годината, реката е пресъхнала. Южно от село Кочан е силно замърсена с отпадъци. В реката няма риба, освен в най-долното ѝ течение.

Приток на Кочанска река северно от местността „Янина къща“.

Кочанската река има няколко по-големи притока, както и множество дерета и чешми, които се оттичат към реката. Някои от по-големите притоци на Кочанската река са:

Марулевска река

Реката води началото си от местността Мараша, като коритото ѝ се пълни предимно от няколко мочурливи места, както и от няколко чешми в местността. След около 3 километра реката достига до село Ваклиново и минава покрай блатистата местност „Фърлеото“. Влива се в Кочанската река в местността „Жижовския мост“ и има обща дължина приблизително 7,5 километра.

  1. а б Искренов, Андон. Кочан. София, Културно-просветен център „Васил Априлов“, 1995. ISBN 954-852-803-7. с. 6.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 334.
  3. Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1981
  4. Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземни води (DOC) // Bulgarian Caves – Пещери в България. с. 26-30. Архивиран от оригинала на 2007-01-10. Посетен на 2008-10-12.