Направо към съдържанието

Мътница (приток на Чепинска река)

Вижте пояснителната страница за други значения на Мътница.

Мътница
42.0208° с. ш. 24.2014° и. д.
42.0411° с. ш. 24.0036° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Пазарджик
Община Ракитово
Община Велинград
Дължина16,3 km
Водосб. басейн230,7 km²
Начало
Мястоязовир Батак
Координати42°01′14.88″ с. ш. 24°12′05.04″ и. д. / 42.0208° с. ш. 24.2014° и. д.
Надм. височина1105 m
Устие
Мястодесен приток на Чепинска рекаМарицаБяло (Егейско море)
Координати42°02′27.96″ с. ш. 24°00′12.96″ и. д. / 42.0411° с. ш. 24.0036° и. д.
Надм. височина735 m

Мътница е река в Южна България – Област Пазарджик, общини Ракитово и Велинград, десен приток на Чепинска река. Дължината ѝ е 16,3 km.

Река Мътница изтича от язовир Батак, от кота 1105 m н.в. Първите 2 km тече на север-североизток, а след това на запад-северозапад в дълбока и гориста долина. Преди село Дорково завива на югозапад и навлиза в Чепинската котловина, където долината ѝ е широка и заета от обработваеми земи. При град Костандово завива на запад и след 8 km се влива отдясно в Чепинска река на 735 m н.в., в североизточната част на Велинград.

Речната тераса в долината на реката е изградена от пясъци, дребни валуни, песъчливи глини и фини глинести прослойки. Поради потъването на Чепинската котловина и издигането на ограждащите я големи земекорни блокове Сюткя, Боженец и Снежанка долината на река Мътница е с антецедентен произход. След Костандово коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги.

Мътница има два основни леви притока: Връбница и Ракитовска Стара река.

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – септември. Среденият годишен отток зависи от изпусканата през годината вода от язовир Батак

По течението на реката са разположени 3 населени места, в т.ч. 2 град и 1 села:

В долното течение, в Чепинската котловина водите на реката се използват за напояване.