Направо към съдържанието

Асеница

Тази статия е за река Чая. За индуистката богиня със същото име вижте Чая (богиня).

Асеница
(Чая / Асеновица / Чепеларска река)
Изглед от река Асеница в Асеновград
Изглед от река Асеница в Асеновград
41.6517° с. ш. 24.6964° и. д.
42.1567° с. ш. 24.8981° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Смолян
Община Чепеларе
Област Пловдив
Община Асеновград
Община Родопи
Община Садово
Дължина86 km
Водосб. басейн1010 km²
Отток12 m³/s
Начало
Мястокурорта „Пампорово“,
Западни Родопи
Координати41°39′06.12″ с. ш. 24°41′47.04″ и. д. / 41.6517° с. ш. 24.6964° и. д.
Надм. височина1550 m
Устие
Мястодесен приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати42°09′24.12″ с. ш. 24°53′53.16″ и. д. / 42.1567° с. ш. 24.8981° и. д.
Надм. височина148 m
Асеница в Общомедия

Асèница (по-рано: Чàя до 29 юни 1942 г., Асèновица до 27 април 1945 г., Чепелàрска река до 25 юли 1989 г.)[1] е река в Южна България – област Смолян (община Чепеларе) и област Пловдив (общини Асеновград, Родопи и Садово), десен приток на река Марица.

Дължината ѝ е 86 km, която ѝ отрежда 39-о място сред реките на България. Отводнява източните склонове на рида Чернатица, северозападните части на Преспанския дял и рида Добростан на Западните Родопи.

Реката получава името Чая до 1942 г. от множеството чаеве по поречието си: подбел, мента, липи, мащерка и др., най-вече по средното си течение около Нареченски бани, където е наричана така и днес.

Река Чая

Името си Чепеларска река носи от 1942 г. по названието на град Чепеларе, през който минава по горното си течение. Долното ѝ течение преминава през Асеновград, където е наричана Асеница по името на града и това е официалното име на реката от 1989 г. В картографските издания и в справочниците на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките се използва името Чепеларска река. [1]

Извор, течение, устие

[редактиране | редактиране на кода]

Асеница води началото си от 1550 m н.в. в курорта „Пампорово“. От извора си до село Хвойна тече на север, след това до село Бачково – на североизток, а след селото и до устието си – отново на север. От извора до град Асеновград протича в тясна, дълбока и красива долина, по която има две малки долинни разширения – в районите на град Чепеларе и село Хвойна. След Асеновград реката навлиза в Горнотракийската низина, където коритото ѝ става широко и песъчливо и от него наляво и надясно се отделят напоителни канали. Влива се отдясно в река Марица на 148 m н.в., на 2,5 km южно от село Рогош, Община Марица.

Площта на водосборния басейн на реката е 1010 km², което представлява 1,9 % от водосборния басейн на Марица. Границите на басейна ѝ са следните:

  • на изток – с водосборния басейн на река Черкезица (Сушица), десен приток на Марица;
  • на югоизток – с водосборния басейн на река Арда, десен приток на Марица;
  • на югозапад и запад – с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица;
  • на северозапад – с водосборния басейн на Първенецка (Тамръшка) река, десен приток на Марица.

Основни притоци (→ ляв приток, ← десен приток):

  • → Никалски дол
  • ← Янчова река
  • → Керечменска река
  • → Камбурска река
  • → Сивкова река
  • ← Изворски дол
  • → Пичуров дол
  • → Вълчи дол
  • ← Лопухска река
  • ← Богутевска река
  • → Брезовско дере
  • ← Острицки дол
  • → Бурви дол
  • ← Василковски дол
  • ← Куцева река
  • → Забърдовска река
  • → Белия дол
  • → Михаилско дере
  • ← Селското дере
  • → Орещица (Орешецка река)
  • ← Тодорова река
  • → Реката
  • ← Лютидол
  • Юговска река
  • → Улендол
  • → Дъсков дол
  • → Оршин дол
  • → Раздол
  • Луковица

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – август. Среден годишен отток при село Бачково – 12 m3/s, като през горещите летни месеци оттокът е под 1 m3/s.

Асеница в село Бачково

По течението на реката са разположени 6 населени места, в т.ч. 2 града и 4 села:

Водите на реката се използват за електродобив (обща максимална мощност 8300 KW/h) – ВЕЦ „Чепеларе“, „Асеница I“ и „Асеница II“, а в Горнотракийската низина – за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване. След село Катуница коритото на реката е обезопасено срещу наводнения с водозащитни диги.

По долината на реката, на протежение от 59,3 km, от Асеновград до село Проглед преминава участък от второкласен път № 86 от Държавната пътна мрежа Пловдив – Смолян – Рудозем – ГКПП „Рудозем“.

В края на XX век водите на реката са силно замърсени от оловно-цинковите флотации в Лъки, но с изчерпването на рудниците замърсяването намалява. За това спомага и изграждането на пречиствателни станции от предприятията по поречието. Битовото замърсяване продължава да е фактор. Водите са чисти, но остатъците от рудата (финия, необичаен за реката пясък) могат да бъдат срещнати по поречието на реката.

На Чая е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 229.