Асеница
- Тази статия е за река Чая. За индуистката богиня със същото име вижте Чая (богиня).
Асеница (Чая / Асеновица / Чепеларска река) | |
Изглед от река Асеница в Асеновград | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Смолян Община Чепеларе Област Пловдив Община Асеновград Община Родопи Община Садово |
Дължина | 86 km |
Водосб. басейн | 1010 km² |
Отток | 12 m³/s |
Начало | |
Място | курорта „Пампорово“, Западни Родопи |
Координати | |
Надм. височина | 1550 m |
Устие | |
Място | десен приток на Марица → Бяло (Егейско море) |
Координати | |
Надм. височина | 148 m |
Асеница в Общомедия |
Асèница (по-рано: Чàя до 29 юни 1942 г., Асèновица до 27 април 1945 г., Чепелàрска река до 25 юли 1989 г.)[1] е река в Южна България – област Смолян (община Чепеларе) и област Пловдив (общини Асеновград, Родопи и Садово), десен приток на река Марица.
Дължината ѝ е 86 km, която ѝ отрежда 39-о място сред реките на България. Отводнява източните склонове на рида Чернатица, северозападните части на Преспанския дял и рида Добростан на Западните Родопи.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Реката получава името Чая до 1942 г. от множеството чаеве по поречието си: подбел, мента, липи, мащерка и др., най-вече по средното си течение около Нареченски бани, където е наричана така и днес.
Името си Чепеларска река носи от 1942 г. по названието на град Чепеларе, през който минава по горното си течение. Долното ѝ течение преминава през Асеновград, където е наричана Асеница по името на града и това е официалното име на реката от 1989 г. В картографските издания и в справочниците на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките се използва името Чепеларска река. [1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Извор, течение, устие
[редактиране | редактиране на кода]Асеница води началото си от 1550 m н.в. в курорта „Пампорово“. От извора си до село Хвойна тече на север, след това до село Бачково – на североизток, а след селото и до устието си – отново на север. От извора до град Асеновград протича в тясна, дълбока и красива долина, по която има две малки долинни разширения – в районите на град Чепеларе и село Хвойна. След Асеновград реката навлиза в Горнотракийската низина, където коритото ѝ става широко и песъчливо и от него наляво и надясно се отделят напоителни канали. Влива се отдясно в река Марица на 148 m н.в., на 2,5 km южно от село Рогош, Община Марица.
Водосборен басейн
[редактиране | редактиране на кода]Площта на водосборния басейн на реката е 1010 km², което представлява 1,9 % от водосборния басейн на Марица. Границите на басейна ѝ са следните:
- на изток – с водосборния басейн на река Черкезица (Сушица), десен приток на Марица;
- на югоизток – с водосборния басейн на река Арда, десен приток на Марица;
- на югозапад и запад – с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица;
- на северозапад – с водосборния басейн на Първенецка (Тамръшка) река, десен приток на Марица.
Основни притоци (→ ляв приток, ← десен приток):
- → Никалски дол
- ← Янчова река
- → Керечменска река
- → Камбурска река
- → Сивкова река
- ← Изворски дол
- → Пичуров дол
- → Вълчи дол
- ← Лопухска река
- ← Богутевска река
- → Брезовско дере
- ← Острицки дол
- → Бурви дол
- ← Василковски дол
- ← Куцева река
- → Забърдовска река
- → Белия дол
- → Михаилско дере
- ← Селското дере
- → Орещица (Орешецка река)
- ← Тодорова река
- → Реката
- ← Лютидол
- ← Юговска река
- → Улендол
- → Дъсков дол
- → Оршин дол
- → Раздол
- → Луковица
Хидрология
[редактиране | редактиране на кода]Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – август. Среден годишен отток при село Бачково – 12 m3/s, като през горещите летни месеци оттокът е под 1 m3/s.
Селища
[редактиране | редактиране на кода]По течението на реката са разположени 6 населени места, в т.ч. 2 града и 4 села:
Значение
[редактиране | редактиране на кода]Водите на реката се използват за електродобив (обща максимална мощност 8300 KW/h) – ВЕЦ „Чепеларе“, „Асеница I“ и „Асеница II“, а в Горнотракийската низина – за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване. След село Катуница коритото на реката е обезопасено срещу наводнения с водозащитни диги.
По долината на реката, на протежение от 59,3 km, от Асеновград до село Проглед преминава участък от второкласен път № 86 от Държавната пътна мрежа Пловдив – Смолян – Рудозем – ГКПП „Рудозем“.
В края на XX век водите на реката са силно замърсени от оловно-цинковите флотации в Лъки, но с изчерпването на рудниците замърсяването намалява. За това спомага и изграждането на пречиствателни станции от предприятията по поречието. Битовото замърсяване продължава да е фактор. Водите са чисти, но остатъците от рудата (финия, необичаен за реката пясък) могат да бъдат срещнати по поречието на реката.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Чая е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-62. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 229.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 531.
- Реки в България.
|