Стамболово (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Стамболово.
| Стамболово (община) | |
 | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Хасково |
| Площ | 276.84 km² |
| Население | 6 420 души |
| Адм. център | Стамболово |
| Брой селища | 26 |
| Сайт | www.stambolovo.bg |
| Управление | |
| Кмет | Аднан Йълдъз (ДПС; 2019) |
| Общ. съвет | 17 съветници
|
 | |
| Стамболово (община) в Общомедия | |
Община Стамболово се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в южната част на област Хасково. С площта си от 276,837 km2 заема 8-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 5,00% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Хасково;
- на североизток – община Харманли;
- на изток – община Маджарово;
- на юг – община Крумовград, област Кърджали;
- на запад – община Кърджали, област Кърджали.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е хълмист и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в централните части на Източните Родопи.
В южните и източните райони на община Маджарово са разположени западните части на източнородопския рид Гората. На 4 km югоизточно от село Тънково, на границата с Община Маджарово се намира най-високата на общината връх Ибрекджек 607,8 m.
Северно от рида Гората в пределите на общината попада почти цялата част на друг по-нисък източнородипски рид – Чала. Неговата максимална височина на територията на община Стамболово е връх Кръклара 411,5 m, разположен на 1 km източно от село Кралево.
В най-северните райони на общината се простират крайните южни, най-издигнати части на Хасковската хълмиста област.
Минималната височина на община Стамболово от 142 m н.в. се намира в коритото на река Арда, на 2 km югоизточно от село Долно поле.
Води
[редактиране | редактиране на кода]В южната част на общината, от запад на изток, по границата с община Крумовград, на протежение от 18 – 19 km протича част от средното течение на река Арда. Югозападно от село Рабово е изградена преградната стена на големия язовир Студен кладенец, като в пределите на община Стамболово попада част от „долната“ му част. След това река Арда последователно преминава през Рабовското долинно разширение, пролома в района на село Котлари (община Крумовград) и Долнополското долинно разширение, след което напуска пределите на общината.
В северната част на общината, през селата Царева поляна и Жълти бряг протича част от горното и част от средното течение на река Бързей, десен приток на Харманлийска река.
В средата на общината от юг-югозапад на север-североизток протича горното течение на Бисерска река (десен приток на Марица). Тя извира под името Домуздере на 425 m н.в. от западната част на рида Гората в Източните Родопи, на 700 m южно от село Поповец и тече в широка алувиална долина между ридове Чал на северозапад и Гората на югоизток покрай селата Кладенец, Долно Ботево, Голям извор и Малък извор.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав (2011)
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 5934 | 100,00 |
| Българи | 1320 | 22,24 |
| Турци | 3 931 | 66,25 |
| Цигани | 474 | 7,99 |
| Други | 9 | 0,15 |
| Не се самоопределят | 8 | 0,13 |
| Неотговорили | 192 | 3,24 |
Движение на населението (1934 – 2021)
[редактиране | редактиране на кода]| Община Стамболово | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
| Население | 11893 | 11616 | 11630 | 11749 | 12513 | 11957 | 7662 | 5833 | 5934 | 5458 | |
| Източници: Национален Статистически Институт, [1] | |||||||||||
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 26 населени места с общо население от 5458 жители към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Балкан | 145 | - | Даа кьой, в з-щето на с. Царева поляна | Кралево | 134 | 9,123 | Кавак махле, Кральово |
| Бял кладенец | 57 | 10,386 | Ак бунар | Лясковец | 308 | 10,326 | Пъндаджик, Лесковец |
| Воденци | 92 | 7,164 | Кара Мусалар | Маджари | 181 | 8,491 | Маджарлар |
| Войводенец | 84 | 4,238 | Черибашилар | Малък извор | 399 | 11,838 | Малко Яйджелии, Малки извор |
| Гледка | 209 | - | Красива гледка, в з-щето на с. Стамболово | Поповец | 243 | 17,167 | Ходжа ени махле |
| Голобрадово | 47 | 2,173 | Кьосе кьой | Пчелари | 216 | 12,525 | Кованджилар |
| Голям извор | 264 | 14,833 | Голямо Яйджелии | Пътниково | 45 | 5,478 | Киралар |
| Долно Ботево | 287 | 12,773 | Герен, Долно Ботьово | Рабово | 161 | 7,725 | Ходжа кьой, Абдул Кадир |
| Долно поле | 88 | 5,116 | Неби кьой, Ново село | Светослав | 108 | 8,150 | Айледин |
| Долно Черковище | 228 | 12,683 | Алемдер | Силен | 139 | 8,773 | Коват кьой |
| Жълти бряг | 649 | 18,624 | Саръ юрт | Стамболово | 569 | 22,585 | Еллер |
| Зимовина | 205 | 7,661 | Коджа къшла | Тънково | 225 | 31,430 | Индже кьой |
| Кладенец | 37 | 8,037 | Каушит | Царева поляна | 338 | 29,538 | Хасобас |
| ОБЩО | 5458 | 276,837 | 2 населени места са без землища |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Указ № 525/обн. 03.12.1899 г. – преименува с. Кавак махле на с. Кральово;
- – преименува с. Али баба текеси на с. Свети Илия;
- през 1901 г. – заличано е с. Свети Илия без административен акт поради изселване;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Ак бунар на с. Бял кладенец;
- – преименува с. Кара Мусалар на с. Воденци;
- – преименува с. Черибашилар на с. Войводенец;
- – преименува с. Кьосе кьой на с. Голобрадово;
- – преименува с. Голямо Яйджелии на с. Голям извор;
- – преименува с. Герен на с. Долно Ботьово;
- – преименува с. Алемдер на с. Долно Черковище;
- – преименува с. Саръ юрт на с. Жълти бряг;
- – преименува с. Пъндаджик на с. Лесковец;
- – преименува с. Маджарлар на с. Маджари;
- – преименува с. Малко Яйджелии на с. Малки извор;
- – преименува с. Неби кьой на с. Ново село;
- – преименува с. Кованджилар на с. Пчелари;
- – преименува с. Киралар на с. Пътниково;
- – преименува с. Ходжа кьой (Абдул Кадир) на с. Рабово;
- – преименува с. Айледин на с. Светослав;
- – преименува с. Коват кьой на с. Силен;
- – преименува с. Еллер на с. Стамболово;
- – преименува с. Индже кьой на с. Тънково;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хасобас на с. Царева поляна;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Даа кьой (Даа махле) на с. Балкан;
- МЗ № 1401/обн. 19.07.1937 г. – признава н.м. Красива гледка (от с. Стамболово) за отделно населено място – м. Красива гледка;
- поправка на МЗ № 1401/обн. 20.09.1937 г. – преименува м. Красива гледка на м. Гледка;
- през 1956 г. – осъвременено е името на с. Долно Ботьово на с. Долно Ботево без административен акт;
- Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Ново село на с. Долно поле;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Кральово на с. Кралево;
- – уточнява името на с. Лесковец на с. Лясковец;
- – осъвременява името на с. Малки извор на с. Малък извор;
- Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Гледка за с. Гледка;
- Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отделя 26 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Стамболово с административен център с. Стамболово.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]В западната част на общината, през землището на село Царева поляна, на протежение от 5,3 km преминава участък от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.
През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 64,8 km:
- участък от 17,8 km от Републикански път III-505 (от km 16,9 до km 34,7);
- последният участък от 6,8 km от Републикански път III-591 (от km 25,8 до km 32,6);
- последният участък от 19,6 km от Републикански път III-593 (от km 18,5 до km 38,1);
- последният участък от 2,6 km от Републикански път III-808 (от km 41,7 до km 44,3);
- последният участък от 5,9 km от Републикански път III-5072 (от km 15,7 до km 21,6);
- последният участък от 12,1 km от Републикански път III-5074 (от km 2,9 до km 15,0).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-88. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| |||||
| |||||