Хасково (област)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хасково.
| Област Хасково Haskovo | |
| Области в България | |
 Област Хасково на картата на България | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Район за планиране | Южен централен район за планиране |
| Областен център | Хасково |
| Площ | 5543 km² |
| Население | 207 439 души (31 декември 2022 г.) |
| Общини | 11 |
| БВП (2021) | 2 179 000 000 лв.[1] |
| МПС код | X |
| Официален сайт | hs.government.bg |
 | |
| Административно деление на областта | |
| Хасково в Общомедия | |
Област Хасково (също и Хасковска област) е област в България, която е разположена в южната част на страната. Граничи с Република Гърция и Република Турция на юг, област Ямбол на изток, област Стара Загора на север, област Пловдив на запад и област Кърджали на югозапад.
На територията на област Хасково се намира ГКПП Капитан Андреево , ГКПП Капитан Петко войвода – Орменион и ГКПП Ивайловград - Кипринос. Областта заема около 5% от територията на страната с площ от 5543 км2 – части от Източните Родопи и Горнотракийската низина, както и част от поречието на река Марица. Административен център на областта е град Хасково, а населението ѝ по данни от преброяване 2021 наброява 211 565 души.[2]
Пощенските кодове на населените места в област Хасково са от 6300 (за град Хасково) до 6599. МПС-кодът ѝ е Х.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите селища по тези земи били организирани от тракийските племена през късната бронзова епоха. Археологически разкопки показват останки на укрепени селища, които датират от 5 век пр. Хр. от епохата на тракийското царство. През 1 век районът е бил под контрола на Римската империя. В края на 4 век, след разделянето на собствеността на земята на Римската империя, областта преминава в Източната Римска империя. През 8 век областта е завладяна от Първа българска държава и бил построен град Хасково; град, който трябвало да има фортификационни функции и едновременно да подсигурява основния път, който минава през областта. Градът е бил част от защитните крепости на империята.
Списък на населените места в Област Хасково
[редактиране | редактиране на кода]Градовете са с удебелен шрифт.
Бодрово, Брод, Бряст, Великан, Воден, Върбица, Голямо Асеново, Горски извор, Димитровград, Длъгнево, Добрич, Долно Белево, Здравец, Златополе, Каснаково, Крепост, Крум, Малко Асеново, Меричлери, Радиево, Райново, Светлина, Скобелево, Сталево, Странско, Черногорово, Ябълково
Бели дол, Белополци, Белополяне, Ботурче, Брусино, Бубино, Бялградец, Ветрушка, Вис, Глумово, Горно Луково, Горноселци, Горско, Гугутка, Долно Луково, Долноселци, Драбишна, Железари, Железино, Ивайловград, Казак, Камилски дол, Карловско, Кобилино, Кондово, Конници, Костилково, Ламбух, Ленско, Мандрица, Меден бук, Нова ливада, Одринци, Орешино, Пашкул, Плевун, Планинец, Покрован, Попско, Пъстроок, Розино, Сборино, Свирачи, Сив кладенец, Славеево, Соколенци, Хухла, Черни рид, Черничино, Чучулига
Белица, Васково, Вълче поле, Георги Добрево, Дъбовец, Йерусалимово, Лозен, Любимец, Малко градище, Оряхово
Бориславци, Габерово, Голяма долина, Горни Главанак, Горно поле, Долни Главанак, Долно Съдиево, Ефрем, Златоустово, Маджарово, Малки Воден, Малко Брягово, Малко Попово, Румелия, Ръженово, Селска поляна, Сеноклас, Тополово
Ангел войвода, Боян Ботево, Брястово, Винево, Караманци, Колец, Минерални бани, Сираково, Спахиево, Сусам, Сърница, Татарево
Варник, Генералово, Дервишка могила, Димитровче, Капитан Андреево, Костур, Левка, Лисово, Маточина, Мезек, Михалич, Младиново, Момково, Мустрак, Пашово, Пъстрогор, Равна гора, Райкова могила, Свиленград, Сива река, Сладун, Студена, Чернодъб, Щит
Дряново, Калугерово, Константиново, Симеоновград, Навъсен, Пясъчево, Свирково, Троян, Тянево
Балкан, Бял кладенец, Воденци, Войводенец, Гледка, Голобрадово, Голям извор, Долно Ботево, Долно поле, Долно Черковище, Жълти бряг, Зимовина, Кладенец, Кралево, Лясковец, Маджари, Малък извор, Поповец, Пчелари, Пътниково, Рабово, Светослав, Силен, Стамболово, Тънково, Царева поляна
Българска поляна, Владимирово, Доброселец, Капитан Петко Войвода, Каменна река, Княжево, Мрамор, Орешник, Орлов дол, Планиново, Присадец, Радовец, Сакарци, Светлина, Синапово, Срем, Тополовград, Устрем, Филипово, Хлябово, Чукарово
Бисер, Богомил, Болярски извор, Браница, Българин, Върбово, Доситеево, Дрипчево, Иваново, Изворово, Коларово, Лешниково, Надежден, Овчарово, Орешец, Остър камък, Поляново, Преславец, Рогозиново, Славяново, Смирненци, Харманли, Черепово, Черна могила, Шишманово
Александрово, Брягово, Войводово, Въгларово, Гарваново, Големанци, Горно Войводино, Гълъбец, Динево, Долно Войводино, Долно Големанци, Елена, Зорница, Клокотница, Книжовник, Козлец, Конуш, Корен, Криво поле, Любеново, Малево, Манастир, Мандра, Маслиново, Момино, Николово, Нова Надежда, Орлово, Подкрепа, Родопи, Стамболийски, Стойково, Текето, Тракиец, Узунджово, Хасково, Широка поляна
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението
[редактиране | редактиране на кода]| Област Община |
Площ km2 |
Население 31.12.1934 |
Население 31.12.1946 |
Население 1.12.1956 |
Население 1.12.1965 |
Население 2.12.1975 |
Население 4.12.1985 |
Население 4.12.1992 |
Население 1.3.2001 |
Население 1.2.2011 |
Население 7.9.2021 |
Брой общини |
Градове | Села | Общо |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Област Хасково | 5533,292 | 263 853 | 283 619 | 321 284 | 331 744 | 330 132 | 335 081 | 306 058 | 277 478 | 246 238 | 211 565 | 11 | 10 | 251 | 261 |
| Община Димитровград | 567,603 | 41 065 | 45 555 | 71 660 | 76 168 | 75 494 | 78 841 | 72 818 | 64 852 | 53 557 | 44 632 | 2 | 25 | 27 | |
| Община Ивайловград | 814,137 | 16 388 | 18 538 | 18 396 | 15 728 | 13 193 | 12 271 | 10 555 | 8107 | 6426 | 5161 | 1 | 50 | 51 | |
| Община Любимец | 344,271 | 14 553 | 16 033 | 17 351 | 16 145 | 14 237 | 13 471 | 12 604 | 11 536 | 10 214 | 8940 | 1 | 9 | 10 | |
| Община Маджарово | 247,224 | 6053 | 6415 | 6817 | 8045 | 5666 | 5116 | 4078 | 2157 | 1665 | 1484 | 1 | 18 | 19 | |
| Община Минерални бани | 214,666 | 9509 | 10 226 | 9732 | 8289 | 8350 | 7984 | 7583 | 6838 | 5899 | 5520 | – | 12 | 12 | |
| Община Свиленград | 700,315 | 29 311 | 32 169 | 32 397 | 30 557 | 26 996 | 27 159 | 26 704 | 25 375 | 23 004 | 20 764 | 1 | 23 | 24 | |
| Община Симеоновград | 222,941 | 13 277 | 14 593 | 13 949 | 14 476 | 13 921 | 12 868 | 11 949 | 10 638 | 8755 | 7700 | 1 | 8 | 9 | |
| Община Стамболово | 276,837 | 11 893 | 11 616 | 11 630 | 11 739 | 12 513 | 11 957 | 7662 | 5833 | 5934 | 5458 | – | 26 | 26 | |
| Община Тополовград | 710,877 | 28 825 | 31 380 | 32 238 | 28 020 | 23 910 | 21 145 | 19 075 | 15 414 | 11 681 | 8941 | 1 | 20 | 21 | |
| Община Харманли | 694,625 | 32 177 | 34 322 | 35 587 | 34 288 | 33 991 | 33 046 | 31 029 | 27 547 | 24 947 | 21 623 | 1 | 24 | 25 | |
| Община Хасково | 739,796 | 60 802 | 62 772 | 71 527 | 88 289 | 101 861 | 111 223 | 102 001 | 99 181 | 94 156 | 81 342 | 1 | 36 | 37 |
Прираст на населението
[редактиране | редактиране на кода]Естествен прираст
[редактиране | редактиране на кода]| Демография на населението | |||
|---|---|---|---|
| Година | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст |
| 2000 | 8,6‰ | 15,0‰ | -6,4‰ |
| 2001 | 8,4‰ | 15,2‰ | -6,8‰ |
| 2002 | 7,8‰ | 16,0‰ | -8,3‰ |
| 2003 | 7,8‰ | 14,4‰ | -6,6‰ |
| 2004 | 8,5‰ | 15,1‰ | -6,6‰ |
| 2005 | 8,5‰ | 15,7‰ | -7,2‰ |
| 2006 | 8,8‰ | 15,5‰ | -6,7‰ |
| 2007 | 9,0‰ | 15,6‰ | -6,6‰ |
| 2008 | 8,8‰ | 15,5‰ | -6,7‰ |
| 2009 | 9,6‰ | 15,1‰ | -5,5‰ |
| 2010 | 9,4‰ | 15,7‰ | -6,3‰ |
| 2011 | 9,1‰ | 15,7‰ | -6,6‰ |
| 2012 | 9,0‰ | 15,7‰ | -6,7‰ |
| 2013 | 8,7‰ | 15,5‰ | -6,8‰ |
| 2014 | 8,6‰ | 16,6‰ | -8,0‰ |
| 2015 | 9,1‰ | 17,0‰ | -7,9‰ |
| 2016 | 8,7‰ | 16,4‰ | -7,7‰ |
| 2017 | 8,7‰ | 17,0‰ | -8,3‰ |
| 2018 | 7,9‰ | 16,4‰ | -8,5‰ |
| 2019 | 8,0‰ | 16,7‰ | -8,7‰ |
| 2020 | 7,4‰ | 19,7‰ | -12,3‰ |
| 2021 | 7,6‰ | 23,1‰ | -15,5‰ |
| 2022 | 7,8‰ | 20,3‰ | -12,5‰ |
| 2023 | 7,8‰ | 16,8‰ | -9,0‰ |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]
| Численост | Дял (в %) | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| 2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
| Общо | 277 478 | 246 238 | 100.00 | 100.00 | |
| Българи | 224 757 | 180 541 | 80.99 | 73.31 | |
| Турци | 31 266 | 28 444 | 11.26 | 11.55 | |
| Цигани | 17 089 | 15 889 | 6.15 | 6.45 | |
| Други | Руснаци | 476 | 891 | 0.17 | 0.36 |
| Арменци | 338 | 0.12 | |||
| Власи | 21 | под 0.01 | |||
| Македонци | 20 | под 0.01 | |||
| Гърци | 78 | 0.02 | |||
| Украинци | 51 | 0.01 | |||
| Евреи | 17 | под 0.01 | |||
| Румънци | 12 | под 0.01 | |||
| Други | 130 | 0.04 | |||
| Не се самоопределят | 2302 | 1617 | 0.82 | 0.65 | |
| Неотговорили | 921 | 18 856 | 0.33 | 7.65 | |
Общини
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Община | Численост | Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | |
| Общо | 246 238 | 180 541 | 28 444 | 15 889 | 891 | 1617 | 18 856 | 73.31 | 11.55 | 6.45 | 0.36 | 0.65 | 7.65 |
| Димитровград | 53 557 | 45 393 | 780 | 3370 | 168 | 265 | 3581 | 84.75 | 1.45 | 6.29 | 0.31 | 0.49 | 6.68 |
| Ивайловград | 6426 | 4739 | 412 | 54 | 37 | 123 | 1061 | 73.74 | 6.41 | 0.84 | 0.57 | 1.91 | 16.51 |
| Любимец | 10 214 | 8238 | 124 | 1606 | 24 | 28 | 194 | 80.65 | 1.21 | 15.72 | 0.23 | 0.27 | 1.89 |
| Маджарово | 1665 | 873 | 498 | 22 | 4 | 6 | 262 | 52.43 | 29.90 | 1.32 | 0.24 | 0.36 | 15.73 |
| Минерални бани | 5899 | 2310 | 3032 | 197 | 6 | 25 | 329 | 39.15 | 51.39 | 3.33 | 0.10 | 0.42 | 5.57 |
| Свиленград | 23 004 | 19 069 | 316 | 1700 | 62 | 70 | 1787 | 82.89 | 1.37 | 7.39 | 0.26 | 0.30 | 7.76 |
| Симеоновград | 8755 | 6194 | 51 | 1480 | 13 | 47 | 970 | 70.74 | 0.58 | 16.90 | 0.14 | 0.53 | 11.07 |
| Стамболово | 5934 | 1320 | 3931 | 474 | 9 | 8 | 192 | 22.24 | 66.24 | 7.98 | 0.15 | 0.13 | 3.23 |
| Тополовград | 11 681 | 10 049 | 27 | 982 | 41 | 30 | 552 | 86.02 | 0.23 | 8.40 | 0.35 | 0.25 | 4.72 |
| Харманли | 24 947 | 18 393 | 2383 | 2145 | 67 | 129 | 1830 | 73.72 | 9.55 | 8.59 | 0.26 | 0.51 | 7.33 |
| Хасково | 94 156 | 63 963 | 16 890 | 3859 | 460 | 886 | 8098 | 67.93 | 17.93 | 4.09 | 0.48 | 0.94 | 8.60 |
Езици
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 277 478 | 100.00 |
| Български | 224 741 | 80.99 |
| Турски | 31 560 | 11.37 |
| Цигански | 17 133 | 6.17 |
| Други | 1238 | 0.44 |
| Не се самоопределят | 1885 | 0.67 |
| Непоказано | 921 | 0.33 |
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]
| Численост | Дял (в %) | |||
|---|---|---|---|---|
| 2001 | 2011 | 2001 | 2011 | |
| Общо | 277 478 | 246 238 | 100.00 | 100.00 |
| Православие | 227 593 | 152 392 | 82.02 | 61.88 |
| Католицизъм | 426 | 747 | 0.15 | 0.30 |
| Протестантство | 1846 | 1538 | 0.66 | 0.62 |
| Ислям | 33 780 | 23 314 | 12.17 | 9.46 |
| Друго | 912 | 324 | 0.32 | 0.13 |
| Нямат | – | 6761 | – | 2.74 |
| Не се самоопределят | 12 000 | 11 138 | 4.32 | 4.52 |
| Непоказано | 921 | 50 024 | 0.33 | 20.31 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Топ 10 компании по оборот през 2015 г. [9]
[редактиране | редактиране на кода]| Компания | Оборот (млн.лв.) | Печалба (млн.лв.) | |
| 1. | Неохим АД | 289,2 | 4,5 |
| 2. | Принцес Свиленград ЕАД | 140,4 | 2,7 |
| 3. | Евро Ферт АД | 131,7 | 1,7 |
| 4. | Голд-Оил ООД | 43,9 | 0,7 |
| 5. | Болагро ООД | 37,2 | 2,4 |
| 6. | Фулда-България ООД | 35,4 | 1,0 |
| 7. | ТЕЦ Марица 3 АД | 29,9 | 17,4 |
| 8. | Вулкан цимент АД | 27,9 | – 3,3 |
| 9. | Аякс-1 ЕООД | 27,8 | 4,2 |
| 10. | Лотос ООД | 27,7 | 0,2 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 10 февруари 2021
- ↑ а б „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 август 2017. (на английски)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 19 август 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 19 август 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 19 август 2017.
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 август 2017. (на английски)
- ↑ Първите в бизнеса. Поглед отвътре. Сп. Мениджър. с. 323, 340 стр.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно област Хасково- Интернет сайт на Областна администрация Хасково
- Сайтове за Хасково (област) в архивно копие на проект „Отворена директория“
- ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви
| |||||||
.png)
