Направо към съдържанието

Свирково

Свирково
България
42.0301° с. ш. 25.9178° и. д.
Свирково
Област Хасково
42.0301° с. ш. 25.9178° и. д.
Свирково
Общи данни
Население441 души[1] (15 март 2024 г.)
14,4 души/km²
Землище30,575 km²
Надм. височина159 m
Пощ. код6499
Тел. код03783
МПС кодХ
ЕКАТТЕ65721
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Симеоновград
Милена Рангелова
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Свирково
Пеньо Стоянов
(ГЕРБ)

Свирково е село в Южна България. То се намира в община Симеоновград, област Хасково.

Селото е разположено на пресечен терен.

Преди Освобождението, селото е с почти изцяло турско население, нарича се Дюдюкчелии и се намира малко по на изток от настоящото си местонахождение. След това, турците се изселват и продават земите си на безценица. От съседните села идват българи, установяват се и на практика променят етническия облик на селото. Остават единствено топоними, напомнящи за онова време (местността „Джамията“). В селото са построени читалище, училище, църква, която по-късно е разрушена и е издигната нова. В 1906 година името на селото е сменено на Свирково. В началото на миналия век, там се е укривал известният разбойник Митьо Ганев.

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
19341288
19461446
19561214
1965998
1975903
1985738
1992721
2001545
2011408
2021386
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 408 100
Българи 244 59,80
Турци 0 0
Цигани 0 0
Други
Не се самоопределят
Неотговорили 163 39,95

Черквата в селото е посветена на Свети Андрей Първозванни[5].

Свирково е част от Харманлийска духовна околия на Старозагорска епархия на Българската православна църква.

Земята е плодородна, но суха. Виреят предимно топлолюбиви култури като памук, сусам, дини. Районът е подходящ за лозя.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В село Свирково им дългогодишна традиция в народното пеене. Има състав, който се събира всяка седмица и репетира. Репертоарът е предимно от тракийски песни. Има участия на национално равнище.

Всяка година на 21 ноември се провежда традиционният есенен панаир.

  • Иванка Пенева Делчева нов кмет от 2019 година.
  • Петър Велев – съдействал за направата на паметна плоча за загиналите във войните хора от с. Свирково.
  • Проф. Диню Шарланов – 25. 9. 1925, с. Свирково, Хасковска обл. Завършил Висшия икономически инст. в София 1955. К.и, н. 1964. Дис: Създаване и дейност на Отечествения фронт. Юли 1942—септември 1944 г. Секретар на Окол. к-т на Помощната организация в Харманли 1947 – 1948. Преподавател по история на БКП в Градската партийна школа в София 1950 – 1954. Офицер в българ. армия 1955 – 1960. Преподавател по история на БКП във Висшия химико-технологически инст. в София 1961 – 1967. Доцент в същия институт 1967 – 1990.[6] Автор на книгите „Горяните – кои са те?“,[7][8]Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд[9]”, „История на комунизма в България[10]
  • Господин Петров Велев – поет
  • Доц. Добчо Генев – дългогодишен преподавател по висша математика в Технически Университет, Варна.

Гроздан Димитров Христозов (роден на 7 март 1929 г.) – дългогодишен музикален директор на Българското национално радио и зам.-директор по творческо-методическите въпроси на Центъра за художествена дсамодейност

  1. www.grao.bg
  2. „Справка за населението на село Свирково, община Симеоновград, област Хасково, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-07-06. Посетен на 2 октомври 2020.
  3. „The population of all towns and villages in Haskovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
  5. Българска православна църква. Старозагорска епархия - Храмове // Храмове на БПЦ. БПЦ-БП. Посетен на 2024-12-04. (на български)
  6. archive.li
  7. Горяните. Кои са те?; автор: Диню Шарланов; година на издаване 1999 Институт за изследване на близкото минало
  8. Шарланов: Горяните. Кои са те Сайт Държавна сигурност.com
  9. Диню Шарланов (автор) Сайт Читанка.info
  10. История на комунизма в България; Автор: Проф.д-р Диню Шарланов; Дата на издаване: януари 2012 Издателство Ciela (ciela.bg)