Направо към съдържанието

Области в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Област.

Областта е административно-териториална единица в съвременното административно-териториално деление на България[1]. Съществуващите днес 28 области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999).

Характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно чл. 142 от Конституцията на Република България областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси[2].

Съществуващите области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999). Границите на съвременните области в голяма степен съвпадат с окръзите, съществували от 1959 до 1987 г. Имената на областните центрове също са почти същите, като тези на предишните окръзи. Изключенията се дължат само на преименуването на Монтана (преди Михайловград) и Добрич (преди Толбухин).

Имена на областите

[редактиране | редактиране на кода]

Няма утвърдени с нормативен акт имена на новите области. В цитирания указ не са посочени техни имена, а за тях се говори описателно. Например текстът за първата по азбучен ред област гласи:

1. Област с административен център град Благоевград, в която се включват общините: Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово и Якоруда...

Постепенно в практиката се налага нов (спрямо предишните 9 „големи“ области и същите 28 окръга) модел за наименуване (който е по-удобен за превод на чужд език) – названието на съответния областен център се включва не с производно прилагателно име (както в предишните варианти „Пловдивска област“ и „Пловдивски окръг“), а без изменение като съществително собствено име („Област Пловдив“). Среща се също и старият модел и още по-рядко други варианти (като „Административна област с център Пловдив“).

Особен е случаят на столицата, която е център на 2 области, наследници съответно на старите Окръг София (София град, също Град София или Голяма София) и Софийски окръг (София окръг). Тук обаче предпочитанията са към запазване на модела за наименуване (за разлика от гореописаната тенденция при останалите 26 области) – най-често се използват Област София (също Област София град или София град) и Софийска област (или София област). Различният модел е причина за объркване сред чужденците, за които е по-разбираем вариант като Столична област (подобно на наименованието Столична община).

Регионални названия

[редактиране | редактиране на кода]

Повечето органи на централната изпълнителна власт имат свои регионални подразделения във всяка област. Тези звена в някои случаи се наричат „областни“ (например Областна дирекция „Земеделие“), в други случаи са наречени синонимно „регионални“ (като Регионална дирекция за социално подпомагане) или с неутралното „териториални“ (Териториално статистическо бюро) [3].

В съдебната власт се използва исторически наследеният термин „окръжен“ – окръжен съд, окръжна прокуратура (но „градски“ за София и цялата столична област), както и „районен“ за първоинстанционно ниво (общинско и/или междуобщинско) [4].

Областите оформят границите на избирателните райони за парламентарни избори в България. Изключение правят:

  • Област София-град – с 3 многомандатни района, и
  • Област Пловдив – с 2 многомандатни района (един за Община Пловдив, един за останалата част).

Регистрационните номера на автомобилите в България се издават по област на регистрация.

Структурни връзки

[редактиране | редактиране на кода]

Всяка област се управлява от областен управител (подпомаган от областна администрация), назначавани от Министерския съвет.

Според действащото административно деление на България всяка област е съставена от по-малки административно-териториални единици – общини, които от своя страна могат да включват съставни административно-териториални единици – градски райони и/или кметства.

През 2000 г. в страната са обособени 6 района за планиране, съставени от по 4 или 5 области. Те не са административни единици, използват се само за статистически цели.

Данни по области

[редактиране | редактиране на кода]
Област Площ
(км2)		 Население
(души)[5]		 Гъстота
(души/km²)		 Населени
места (бр.)		 Общини
(бр.)		 Областен управител[6]
Област Благоевград 6449 292 227 45,31 278 14 Стоян Христов Христов
Област Бургас 7748 380 286 49,08 255 13 Мария Нейкова Кънева
Област Варна 3818 432 198 113,20 159 12 Марио Василев Смърков
Област Велико Търново 4662 207 371 44,48 336 10 Георги Стефанов Гугучков
Област Видин 3033 75 408 24,86 142 11 Огнян Асенов Михайлов
Област Враца 3620 152 813 42,21 123 10 Георги Христов Митов
Област Габрово 2023 98 387 48,63 356 4 Кристина Максимова Сидорова
Област Добрич 4720 150 146 31,81 215 8 Здравко Христов Здравков
Област Кърджали 3209 141 177 43,99 471 7 Даниел Точев Делчев
Област Кюстендил 3084 111 736 36,23 182 9 Александър Христов Пандурски
Област Ловеч 4129 116 394 28,19 128 8 Светослав Миленов Славчев
Област Монтана 3636 119 950 32,99 130 11 Валери Райков Димитров
Област Пазарджик 4459 229 814 51,54 117 12 Трендафил Величков
Област Перник 2392 114 162 47,73 171 6 Людмил Димитров Веселинов
Област Плевен 4337 226 120 52,14 123 11 Иван Христов Петков
Област Пловдив 5962 634 497 106,42 215 18 Ангел Димитров Стоев
Област Разград 2637 103 223 39,14 103 7 Драгомир Христов Златев
Област Русе 2803 193 483 69,03 83 8 Анатоли Стефанов Станев
Област Силистра 2846 97 770 34,35 118 7 Николай Георгиев Неделчев
Област Сливен 3544 172 690 48,73 111 4 Минчо Росенов Афузов
Област Смолян 3193 96 284 30,16 242 10 Стефан Атанасов Сабрутев
Софийска област 7059 231 989 32,86 283 22 Радослав Любчов Стойчев
Област София 1345 1 274 290 947,43 38 1 Митко Михайлов Михайлов
Област Стара Загора 5152 296 507 57,55 206 11 Иван Христов Чолаков
Област Търговище 2716 98 144 36,14 196 5 Станимир Христов Парашкевов
Област Хасково 5470 211 565 38,68 261 11 Минко Велчев Ангелов
Област Шумен 3390 151 465 44,68 151 10 Христо Атанасов Христов
Област Ямбол 3336 109 693 32,88 109 5 Георги Динков Чалъков
България 110 772 6 519 789 58,86 5302 265

По данни на Националния статистически институт от последното преброяване на населението на Република България през септември 2021 г.

Бивши области

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Закон за административно-териториалното устройство на Република България, чл. 2
  2. ↑ Конституция на Република България, чл. 142 // Архивиран от оригинала на 2021-02-08. Посетен на 2013-07-24.
  3. ↑ Териториални администрации – Портал за децентрализация // Архивиран от оригинала на 2010-04-24. Посетен на 2010-04-11.
  4. ↑ Структура на прокуратурата в Република България, архив на оригинала от 19 април 2010, https://web.archive.org/web/20100419210609/http://www.prb.bg/html/structure.htm, посетен на 11 април 2010 
  5. ↑ Население към 7 септември 2021 година
  6. ↑ Областни управители - Административен регистър // Посетен на 2023-02-06.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Областите в България, оцветени в знамената на областните градове
Областите в България, оцветени в знамената на областните градове
     Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Области_в_България&oldid=12410359“.