Болярски извор
Тази статия е за селото в България. За археологическия обект край Охрид вижте Бейбунар (Охрид).
Болярски извор | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 326 души[1] (15 март 2024 г.) 13,4 души/km² |
Землище | 24,273 km² |
Надм. височина | 160 m |
Пощ. код | 6474 |
Тел. код | 03728 |
МПС код | Х |
ЕКАТТЕ | 05298 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Хасково |
Община – кмет | Харманли Мария Киркова (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Болярски извор Веселин Терзиев (ГЕРБ) |
Болярски извор е село в Южна България. То се намира в община Харманли, област Хасково.
История
[редактиране | редактиране на кода]В района на селото има множество тракийски могили. Селото носи името Бейбунар (в превод от турски Бейски кладенец) и първоначално е турско, но са се заселили българи и се е формирала Долната махала. По-късно селото става българско. Според местната легенда селото е кръстено на бей, направил много неща за селото.
При избухването на Балканската война един човек от Болярски извор е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]В селото всяка година се празнува Трифон Зарезан. Празникът се провежда в Клуба, в близост до кметството. Прави се курбан и се канят всички хора от Болярски извор, срещу скромна сума. Почти винаги се кани жива музика. Играят се хора. Също така всяка година се празнува 8 март отново в Клуба. В навечерието на празника се провежда томбола с награди, почти всички хора получават награда.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Болярски извор
Ради Кузев, 30-годишен, македоно-одрински опълченец, от четата на Апостол Дограмаджиев[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 391.
|