Доситеево

Доситеево
Доситеево 41.911126, 26.021213 Доситеево
Общи данни
Население	334 души (15 март 2024 г.) 8,33 души/km²
Землище	40,152 km²
Надм. височина	117 m
Пощ. код	6472
Тел. код	03768
МПС код	Х
ЕКАТТЕ	23011
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община    – кмет	Харманли Мария Киркова (ГЕРБ; 2015)

Доситеево е село в Южна България. То се намира в община Харманли, област Хасково. Със старо име Сюли кьой, Доситеево е в пределите на България от 1885 г.

География

Селото се намира в крайните югозападни части на Сакар планина по долината на река Марица. Климатът е характерен със сухо и горещо лято и мека зима.

Основният поминък е земеделие и скотовъдство. От земеделските култури най-отглеждани са домати, краставици, дини, пъпеши и пшеница. Меката зима спомага за отглеждането на разстения като смокиня, нар, сусам и др. Селото има дългогодишни традиции в лозаро-винарския сектор със сортове като „Мерло“ и „Каберне Совиньон“. Близостта на река Марица и Селския язовир предразполагат за развитето на риболовния туризъм.

История

Според фолклорната история селото се е местило на три места – първото било на мястото, където е язовира. От тами минавал пътя на турската хазна, което станало повод турците да ги прогонят заради нападението върху хазната. Второто село било в м. Юртето, където са сегашните гробища, в които най-ранния гроб е от 1877 г. Турците и там ги притеснявали, и хората се преместили на днешното място, като първите заселници тук били Чукалците.

Наименованието на селото идва от името на архимандрит Доситей, допринесъл много за църковната борба на българите. Ранен от турците, той се лекувал в селото, и после погребан в Рилския манастир.

В близост до селото е крепостта Кастра Рубра, изградена на стария римски път за Константинопол. Тя е била крайпътна станция (мансио), служеща за смяна на конете на римската държавна поща. В околностите на селото има руини на тракийски и византийски селища. Един от най-интересните обекти в землището на селото е тракийското светилище Хасарчето или Кончето. По своя характер това са скални образувания, надвиснали над Балъчката река и свързани с тясно седло с височините северозападно от селото. По разположението си реката и скалите наподобяват разположението на Янтра и Царевец при Велико Търново – светилището е високо горе, обхващащо една скална китка, надвиснала над реката. Преди години в ниското е имало воденица, правени са и опити да се отведе водата с каменна вада, но поради непосилния труд се отказали. Проучвания на археолога Б. Бориславов показват, че светилището е съществувало през ранножелязната епоха, може би и по-рано, през бронзовата. Като култови места са използвани и скалните площадки оттатък река. Специфичността на светилището подсказва един активен култов живот в района, в който хората са почитали скалите, от които са отправяли своите молитви и жертвоприношения към почитаните божества.

По предание се знае, че двама войводи са били от с. Доситеево – Станко и Стратия, баща и син. С храбростта си всявали страх сред турците, които дори не смеели да се отбият в селото. Дружината на Станко и Стратия нападала и султанската поща, която се движела от Цариград за Русе и обратно. Веднъж това станало при Халитовата кория край днешното село Георги Добрево. Хайдутите избили охраната и прибрали всичките пари и ценности. Преданието говори, че от парите те си леели сачми, а другата част раздавали на бедните селяни.

Станко се криел в една пещера, която после нарекли на името му. Там и загинал – внезапно го обградила потеря и той се хвърлил от скалата, за да не попадне жив в ръцете на турците.

Синът му Стратия бил известен като „крилатият хайдутин“, а другарите му го наричали Мечката. За него бил издаден специален султански ферман, с който се нареждало той да бъде заловен и набит на кол. Действително след Стратия тръгва многобройна потеря, която го прострелва в местността Мечкин дол край с. Доситеево. Тялото на храбрия хайдутин било насечено и разхвърляно из храстите, а главата му набучили на кол и я поставили край селото, за страх и назидание на мало и голямо. Това място още се нарича Стратиевата връзка. За да се спасят от отмъщението на развилнелите се турци след смъртта на Стратия жена му Добра и оцелелите му синове избягали в Свиленград. Потомците им – родът Разбойникови, взели дейно участие в църковните борби за независимост, в борбата срещу турците, а по-късно и в Илинденско-Преображенското въстание.

Редовни събития

Традиционен празник в това китно селце е първи май, където всяка година във всяка къща се коли агне за здраве и берекет. А официален празник на селото е 1 ноември. На този ден се събират за да се видят роднини и приятели. Във всяка къща се приготвят вкусни гозби и се яде и пие до късно през нощта, когато на мегдана се вият кръшни хора. Ежегодно се провеждат два фолклорни фестивала – Фестивал на сусама (през м. юли) и фестивал „Песни край Марица“ (през м. октомври).

Религии

Населението е източно православно. Църквата „Св. Иван Рилски“ има интересна архитектура. Според надписа на самата църква е построена през 1836 г. от майстор дядо Кузман. Иконостасът е без дърворезба, а иконите са дарения, като най-старата е датирана от 1872 г., а останалите от 1873, 1878. Иконата „Богородица с младенеца“ от 1878 г. има меден обков по ръцете на Богородица. Няма стенописи, а надписите на мраморния олтар са заличени с цимент.

Кулинария

Един истински деликатес от селската кухня са доситеевските карталаци – баница от тесто с мая, със сирене и мас, изпечени на подница. Заедно с местното вино карталаците могат да нахранят всеки, решил да вдиша от чистия въздух на Доситеево. Друг деликатес са сиропираните сусамени пити, които се раздават при прохождонето на децата.

Обществени институции

Кметството, църквата и читалището се намират в центъра на селото.

Личности

Родени в Доситеево

• Кирил Петков (1933 – 2019), български борец, олимпийски медалист
• Янко Добрев (1921 – 1994), български поет и белетрист