Златополе
Тази статия е за селото. За защитената природна местност вижте Злато поле (защитена местност).
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Златополе | |
  Златополе  Златополе | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 619 души[1] (15 март 2024 г.) 42,8 души/km² |
| Землище | 14,473 km² |
| Надм. височина | 95 m |
| Пощ. код | 6421 |
| Тел. код | 03920 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 31156 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Димитровград Иво Димов (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Златополе Иван Иванов (ГЕРБ) |
Злато поле е село в Южна България. То се намира в община Димитровград, област Хасково.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1888 година името на селото е Пиринчлии, а до 1950 година – Златица.[2]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Защитена местност „Злато поле“
[редактиране | редактиране на кода]В непосредствена близост до с. Златополе, на левия бряг на река Марица се намира защитената местност „Златополе“. Там е най-голямата влажна зона с естествен характер по поречието на река Марица. Обхваща части от землищата на селата Нова Надежда (община Хасково), Брод, Райново и Златополе (община Димитровград). Тя включва комплекс от свързани един с друг водни басейни с различна форма, големина и дълбочина, тръстикови и папурови масиви, острови и пасища. Защитената територия се е формирала в резултат изграждането на дига, която откъсва реката от нейното старо корито. Отделеният през 60-те години участък от реката е с формата на подкова и е с дължина около 2 км. В резултат на човешката дейност в западната част на Мъртвицата, а именно добива на инертни материали са се образували повечето от водните огледала, формиращи комплекса на влажната зона. Източната част е останала непроменена, обраснала с папур, тръстика и ракита. Влажните зони в Тракийската низина съхраняват неоценимо богатство от растителен и животински свят. Те са последните оазиси на редки растителни и животински видове, заплашени от изчезване, единствен начин за съхраняване на естествените местообитания на много редки птици: малък корморан, малка бяла, нощна и гривеста чапла, голям воден бик, тръстиков блатар, мустакат синигер и голям брой водоплаващи птици.
Злато поле е обявено за защитена местност от 11.08.2001 година със заповед № РД-476 на МОСВ (ДВ 73/2001 г.) по предложение на САЕП „Гео“ и СНЦ „Зелени Балкани“. Площта на защитена територия е 84,79 ха.
В защитената местност са забранени:
- ново строителство;
- добив на инертни материали;
- водочерпене при спадане на нивото под 1,5 м от билото на остров №10;
- опожаряване на тръстикови и папурови масиви, без съгласуване с МОСВ;
- голи сечи в горските насаждения;
- промяна предназначението на земята на островите;
- отдаването за ползване на площи и водоеми без съгласуване от РИОСВ;
- извършване на лов и ловностопански мероприятия.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 126.
- ↑ ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ ЗЛАТО ПОЛЕ, архив на оригинала от 24 август 2011, https://web.archive.org/web/20110824023741/http://www.dimitrovgrad.bg/2010-11-11-1-zashtitena-mestnost-zlato-pole.aspx, посетен на 7 август 2011
| ||||||||
