Брод (област Хасково)

Брод
	Брод
	Брод Брод
Общи данни
Население	729 души (15 март 2024 г.); 35,8 души/km²
Землище	20,36 km²
Надм. височина	96 m
Пощ. код	6442
Тел. код	03922
МПС код	Х
ЕКАТТЕ	06547
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община; – кмет	Димитровград; Иво Димов ; (ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Брод; Живка Тенева; (ГЕРБ)

Вижте пояснителната страница за други значения на Брод.

Брод е село в Южна България. То се намира в община Димитровград, област Хасково.

География

Селото се намира в Южна България на 7 км източно от Димитровград, на територията на област Хасково. Село Брод е разположено по поречието на река Марица, на нейния ляв бряг. Селото и прилежащите му територии се характеризират с равнинно-хълмист релеф. Лятото тук е горещо, а зимата мека. Почвите в региона са черноземни и много плодородни.

История

До 1906 година името на селото е Гючерлии, Гючурлии.^[2]

През 1911 година започват да се изготвят плановете за построяване на ново училище. Строежът започва през 1912 г. Изградено е напълно, без покрива, но поради войната строителството спира и е завършено едва през 1916 г. Строежът струвал 48 500 лв. Особено голяма заслуга за построяването на училището има тогавашният учител от с. Нова надежда Иван Грудев. През 1973 г. с доброволния труд на населението на с. Брод, е построен и физкултурен салон. През юли 1984 г. половината от старото училище е съборено и на негово място – издигната новата, съвременна сграда на училището, закрито през 2007 година.^[3]

Забележителности

Хаджиев мост
Костадинова чешма
Дядо Вълеви чуки

Религия

Населението на село Брод е 100% православни християни.

Култура

Народно читалище „Пано Ангелов“ – Брод

Читалището е основано на 12 декември 1926 г., когато, според историческите справки, селището наброява около 850 жители. Носи името на тракийския войвода, родом от село Брод, Пано Ангелов – участник в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., отдал живота си за свободата на България.

Редовни събития

Всяка година на 7 юли се провежда традиционният събор на селото.

Първият събор е на 20 юли 1904 година. Тогава той се състои край река Марица, под сенките на върби и тополи. Три години по-късно – през 1907 г., съборът е честван там, където и манастирчето, построено две години след това – през 1909 г. В 1911 година е открито и Аязмото, което както и манастирчето носи името на Света Неделя.^[4]

Личности

проф. д-р Гочо Недев Гочев – Дългогодишен преподавател и ръководител на Катедра „Русистика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 48.
↑ kultura.dimitrovgrad.bg^{[неработеща препратка]}
↑ в. „Хасковски вести“, бр. 121, 12 юли 1999 г.^{[неработеща препратка]}

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 48.

[3] ultura.dimitrovgrad.bg^{[неработеща препратка]}

[4] в. „Хасковски вести“, бр. 121, 12 юли 1999 г.^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]