Сив кладенец

Сив кладенец
	Сив кладенец
	Сив кладенец Сив кладенец
Общи данни
Население	4 души (15 март 2024 г.); 0,475 души/km²
Землище	8,632 km²
Надм. височина	73 m
Пощ. код	6585
Тел. код	?
МПС код	Х
ЕКАТТЕ	66398
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община; – кмет	Ивайловград; Диана Овчарова ; (ГЕРБ; 2011)

Тази статия е за селото в България. За селото в Ксантийско, Гърция, вижте Гьокчебунар (дем Мустафчово).

Сив кладенец е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, област Хасково. До 1934 година името на селото е Гьокче бунар.^[2]

География

През него минава Луда река, разделяща Гърция и България. Върхът „Свети Илия“ се намира в близост до селото. В наши дни е почти напълно обезлюдено, а от повечето сгради са останали само развалини.

История

В миналото основен поминък на селото са бубарството и тютюнопроизводството. При избухването на Балканската война 5 души от Гьокче бунар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[3]

Къщите през 1940 година наброяват 200. Имало е училище до 4-ти клас. Понастоящем църквата е с рухнал покрив и подът и е обрасъл с дървета. До храма има запазен паметник с имената на героите от войните и с имената на жертвите от 27 септември 1913 година, когато башибозуците опожаряват читалището.

Личности

Родени

Александър Александров (1876 – 1965), войвода на ВМОРО
Стойчо Дачев (1872 – 1971?), войвода на ВМОРО

Външни препратки

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.

[1]

[2]

[3]