Гугутка (село)

Гугутка
	Гугутка
	; Централната част на село Гугутка
	Гугутка Гугутка
Общи данни
Население	104 души (15 март 2024 г.); 4,12 души/km²
Землище	25,248 km²
Надм. височина	235 m
Пощ. код	6590
Тел. код	03662
МПС код	Х
ЕКАТТЕ	18054
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община; – кмет	Ивайловград; Диана Овчарова ; (ГЕРБ; 2011)
	Гугутка в Общомедия

Гугутка е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, област Хасково.

География

Село Гугутка се намира в долината на Бяла река.

История

До 1934 година името на селото е Арнауткьой.^[2] При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Арнауткьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[3]

„През 1912 година, то тогава селото се е наричало Арнауткьой, турците надошли за последно тук. Извели на площада всички българи, които не успели да избягат и да се покрият в планината. И нея извели. Пък била много красива тогава, чудно как не са ѝ налетели първо. Наредили ги в редица и почнали да стрелят в тях. Нея куршумите я улучили в хълбока. После един минавал край труповете и ги ритал, за да е сигурен, че са умрели. Забележел ли, че някой мърда, му казвал да стане. Ама който стане, го доубивали. А тя останала да лежи и се направила на умряла, та така единствена се спасила. Как е издържала на тая болка да не се издаде, не я знам. Пък и съм била хлапе, де да ми е било на акъла да я питам това. После турците запалили всички къщи в селото, та оцелелите в единия ад ги чакал друг – останали без покрив. Затова дълги години след това тука имаше негласно решение – който се изселва, не продава къщата си на турци. Но с годините вече никой не остана. Ама пък аз си се разбирам с всички и добре си живееме“, вкарва накрая оптимизъм в тъжния си разказ баба Въла. (в. Сега, 4 юни 2009 г.)

Сегашното ивайловградско село Гугутка е построено на мястото на старото село Арнауткьой, опожарено през юли 1913 г. от редовна турска войска. На малкия площад има паметник на жертвите, като най-отдолу е името на 11-годишно момиченце. (в. Стандарт 17 юли 2011 г.) Името Гугутка село Арнауткьой получава през 1934 г.

Така наречената Гюмюрджинска република е организиран от Турция със съдействието на Гърция антибългарски акт на подложените на силен натиск и агитация мюсюлманите (турци и българомохамедани-помаци) в Беломорието по време на Междусъюзническата война след оттеглянето на българските войски в средата на юли 1913 г. Военни инструктори (около 200 души), оръжие и боеприпаси идват предимно от Одрин, въоръжение предоставят и гърците по жп линията през Окчилар и пристанището Порто Лагос. За месеца на съществуването си „властта“ организира башибозук, командван от Сюлейман бей, който опожарява много български християнски села, населението е ограбвано и изнасилвано, стават масови кланета. Разорени са множество български селища в Източните Родопи и Беломорска Тракия, сред които Гугутка.

В „Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година“ Л. Милетич относно Ортакьойско, село Арнауткьой, посочва: „Ужасни жестокости отъ страна на башибозуци, размѣсени съ бивши войници, плѣнници. – 45 жени застрѣляни и 20 жени и дѣца съсѣчени. – Безслѣдно завлѣчени жени и момичета. – Могилата на избититѣ жени. – 18 мѫже убити. Поимененъ списъкь на 66 души отъ загиналитѣ.

Културни и природни забележителности

Бялград, средновековна крепост

Галерия

Кметството
Центърът на селото
Военният паметник
Стара къща

Личности

Родени в Арнауткьой

доц. д-р Георги Паскалев – 2 мандата ректор на Медицински университет – Пловдив. Избран за лекар на годината през 2008 г. Почетен ректор на Медицинския университет в град Пловдив;
Димитър Юруков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на 5 одринска дружина^[4]
Никола Петков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина^[5]

Външни препратки

Радио и телевизия в Гугутка Архив на оригинала от 2006-05-07 в Wayback Machine.

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 811.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 550.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.

[4] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 811.

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 550.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]