Направо към съдържанието

Минерални бани (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Община Минерални бани
Общи данни
ОбластХасково
Площ214.67 km²
Население6 860 души
Адм. центърМинерални бани
Брой селища12
Сайтmineralnibani.bg
Управление
КметМюмюн Искендер
(ДПС; 2011)
Общ. съвет13 съветници
Топографска карта на община Минерални бани.

Община Минерални бани се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на област Хасково. С площта си от 214,666 km2 е най-малката сред 11-те общини на областта, което съставлява 3,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е хълмист и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в северните части на Източните Родопи.

В западната част на общината, до границата с община Първомай, в посока югозапад-североизток се простира източнородопския рид Мечковец. В него на 4 km югозападно от село Брястово се издига най-високият му връх Мечковец (Аида, 859,3 m), който е и най-високата точка на община Минерални бани.

На изток, в пределите на общината попадат крайните югозападни части на Хасковската хълмиста област и тук североизточно от село Татарево, в коритото на Банска река се намира минималната височина на община Минерални бани – 197 m.

Южно от долината на Харманлийска река в пределите на общината попадат северните разклонения на източнородопския рид Чуката с връх Коджагюне 701,4 m, разположен на 3 km северозападно от село Ангел войвода.

През територията на община Минерални бани протичат две по-големи реки, десни притоци на река Марица. В южната част на общината покрай селата Боян Ботево и Караманци протича част от горното течение на Харманлийска река. Източно от село Караманци в пределите на общината попада „опашката“ на изградения на нея голям язовир Тракиец. В централната част, през селата Спахиево и Сираково протича горното течение на Хасковска река, ляв приток на Харманлийска река.

В северната част на общината, през селата Сусам и Татарево протича част от средното течение на Банска река.

Изглед към село Минерални бани през 2011 г.
Изглед от село Сусам през 2011 г.

Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Ангел войвода 398 12,452 Кумбурлар Минерални бани 1115 - в з-щето на с. Брястово
Боян Ботево 560 6,923 Дурак кьой Сираково 293 15,468 Юсуз кьой
Брястово 248 34,732 Спахиево 194 19,111 Сийпилии
Винево 261 3,669 Шереметлер Сусам 455 37,804
Караманци 977 11,629 Улу дере, Караманлар Сърница 509 42,433 Сарнъч
Колец 192 8,338 Казаклии Татарево 318 22,107 Татар кьой лъджа
ОБЩО 5520 214,666 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Казаклии на с. Колец;
– преименува с. Юсуз кьой (Юксюз кьой) на с. Сираково;
– преименува с. Сийпилии на с. Спахиево;
– преименува с. Сарнъч на с. Сърница;
– преименува с. Татар кьой лъджа на с. Татарево;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Улу дере (Караманлар) на с. Караманци;
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Кумбурлар (Кумрулар) на с. Ангел войвода;
– преименува с. Дурак кьой на с. Боян Ботево;
– преименува с. Шереметлер на с. Винево;
  • Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – признава н.м. Хасковски минерални бани за отделно населено място – с. Минерални бани;
  • Указ № 2932/обн. 30 септември 1983 г. – отделя 12 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Минерални бани с административен център с. Минерални бани.

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 9 509
1946 10 226
1956 9 732
1965 8 289
1975 8 350
1985 7 984
1992 7 583
2001 6 838
2011 5 899
2021 5 520
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 5899 2310 3032 197 6 25 329 100,00 39,15 51,39 3,33 0,10 0,42 5,57
Ангел войвода 443 0 443 0 0 0 0 Ангел войвода 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Боян Ботево 686 10 617 0 0 3 56 Боян Ботево 1,45 89,94 0,00 0,00 0,43 8,16
Брястово 187 163 8 14 Брястово 87,16 4,27 7,48
Винево 258 0 240 0 0 0 18 Винево 0,00 93,02 0,00 0,00 0,00 6,97
Караманци 1061 1046 0 13 Караманци 98,58 0,00 1,22
Колец 199 18 179 0 1 Колец 9,04 89,94 0,00 0,50
Минерални бани 1157 1089 9 5 39 Минерални бани 94,12 0,77 0,43 3,37
Сираково 332 264 17 49 0 0 2 Сираково 79,51 5,12 14,75 0,00 0,00 0,60
Спахиево 144 143 0 Спахиево 99,30 0,00
Сусам 517 461 7 13 35 Сусам 89,16 1,35 2,51 6,76
Сърница 604 26 418 9 0 149 Сърница 4,30 69,20 1,49 0,00 24,66
Татарево 311 135 55 116 2 Татарево 43,40 17,68 37,29 0,64

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 5 899 100,00
Православие 2100 35,59
Католицизъм 5 0,08
Протестантство 12 0,20
Ислям 2 737 46,39
Друго 0 0,00
Нямат 39 0,66
Не се самоопределят 304 5,51
Непоказано 702 11,90

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 76,58 % 72,76 % 77,42 % 77,31 % 69,18 %
Общ брой места 13 13 13 13 13
Движение за права и свободи 9 8 8 10 11
ГЕРБ 3 3 2
„Коалиция за Минерални бани 2007“ (Земеделски народен съюз, Политически клуб „Екогласност“, Български социалдемократи) 2
„Коалиция за Минерални бани“ (ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Национално движение „Симеон Втори“,
Земеделски народен съюз, Движение „Гергьовден“, Съюз на свободните демократи)
4
Български земеделски народен съюз 1
Българска социалистическа партия 1
„Съюз за Минерални бани“ 1
Коалиция „БЗНС – СДС“ (Български земеделски народен съюз, Съюз на демократичните сили) 1
Национално движение за права и свободи 1

През общината преминава участък от 21,2 km от Републикански път III-506 (от km 21,1 до km 42,3) от Републиканската пътна мрежа на България.

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2020. (на английски)
  5. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 4 октомври 2020.
  6. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Минерални бани“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2020.
  7. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Минерални бани“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2020.
  8. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Минерални бани“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2020.
  9. „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Минерални бани“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2020.