Малко градище

Малко градище
Малко градище 41.75987, 25.992456 Малко градище
Общи данни
Население	643 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	201 m
Пощ. код	6560
Тел. код	03752
МПС код	Х
ЕКАТТЕ	46574
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община    – кмет	Любимец Анастас Анастасов (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Малко градище Татяна Топалова (ГЕРБ)
Малко градище в Общомедия

Малко градище (понякога неправилно изписвано като Малко Градище) е село в Южна България, област Хасково, община Любимец.

География

Селото е разположено в северните поли на Източнородопския рид „Гората“. Включено е в състава на община Любимец, Хасковска област.

Отстои на 14 км югозаподно от град Любимец, на 18 км западно от Свиленград и на 64 км югоизточно от Хасково.

Граничи на изток със село Мезек и Сива река, на юг със село Вълче поле, на запад със село Орешец, на северозапад със село Черна могила и на север със село Лозен.

Пътувайки с кола, по асфалтовия път от Любимец за Ивайловград, след десетина минути се стига в с. Малко градище. В центъра на селото се простира голям площад, в средата на който се издига мраморен паметник в прослава на загиналите през войните малкоградищенски герои. Около площада са разположени сградите на кметството, здравния дом, търговската сграда, културния дом, кооперативната сграда, автоспирка с ресторант и голяма парк-градина. В центъра на селото е разполежена и винарна изградена в напълно автентичен български стил на строителство, в близост се намира и типичен за всяко село ракиен казан.

На 1 км южно се открива и невероятната гледка на водопади, докъдето се стига по екооътека Трите водопада.

История

Още от Средновековието /?/ и в периода на Османското владичество селото носи турското име Алвандере, което в превод означава благоуханно дере. Писмени сведения за него има в турските регистри от 1582 – 1628 г. Настоящото име Малко градище селото получава през 1906 г.

Най-старите културно–исторически следи в землището на селото датират от времето на траките. Доказателство за това е намиращият се на 6-7 км югозападно от селото култов тракийски комплекс Глухите камъни от XI - X в. пр.н.е. Това тракийско светилище е сред най-големите и най-внушителните както в България, така и на Балканския полуостров. Затова и интересът на учени и специалисти рязко нараства през последните години. Друго доказателство за богатото му историческо минало е това, че на 2-3 км северно от селото е минавал римски път (наричан Друма), който стига до Одрин и Истанбул.

В епохата на Възраждането, в първата половина на XIX в., в селото е изграден един от първите православни храмове в района – църквата „Св. Атанасий“. Освещаването на храма става на 27 юли 1844 г. от гръцки митрополит. В тази църква е открито през 1862 г. първото килийно училище, с което се поставя началото на богата просветна дейност в селото. Църквата е обявена за паметник на културата с Протокол на Националния институт за паметници на културата от 25 януари 1977 г.

Обществени институции

• Кметство, здравна служба, основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ (обявено за средищно и защитено), целодневна детска градина, търговски сгради, културен дом – с киносалон (към момента не функционира) и библиотека.

Забележителности

В селото има мраморен паметник, на който са изписани имената на неговите жители, загинали за свободата на България. Там също има и голяма чешма, на която е наречена южната махала Голямата чешма.

Глухите камъни са тракийски скален култов комплекс отпреди няколко хилядолетия. Намира се на няколко километра от селото в Североизточните Родопи. Няколкостотин трапецовидни ниши са издълбани върху монолитен скален блок висок 30 метра. Предполага се, че са използвани за погребални урни.

Сокол чешма – над селото, на 1-2 км по пътя за Ивайловград.

Редовни събития

• Всяка година на 2 август – Илинден, в селото се провежда традиционен събор (панаир). В навечерието винаги има танци. След това настъпва времето за „Ячка и пиячка“, така наречено от местните.
• Панаирът в селото е най-чаканото събитие за годината, защото тогава се събират всички местни жители и техните приятели.

Личности

Родени в селото

• Константин Полихронов – Чауша, български революционер от ВМОРО