Тракиец

Тракиец
Тракиец 41.867429, 25.45292 Тракиец
Общи данни
Население	616 души (15 март 2024 г.) 31,1 души/km²
Землище	19,856 km²
Надм. височина	211 m
Пощ. код	6369
Тел. код	03700
МПС код	Х
ЕКАТТЕ	72953
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община    – кмет	Хасково Станислав Дечев (ГЕРБ; 2019)
Кметство    – кмет	Тракиец Красимир Бойчев (ВМРО-НИЕ, ОЗ, БНД)

Тракиец е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.

География

Село Тракиец е разположено в южната част на България, в непосредствена близост до границите ни с Гърция и Турция. То се намира в югозападната част на община Хасково и в западната част на област Хасково. Селото отстои на 16 км от областния център (Хасково), на 41 км от Кърджали, на 119 км от Пловдив, на 243 км от София и на 352 км от Истанбул. На юг Тракиец граничи със селата Гълъбец и Текето, на изток - с Конуш, на север - със землищата на село Въгларово и град Хасково, а западната граница се мие от водите на язовир Тракиец. Селото има връзка и със Сираково, но чрез труднопроходим път.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Релеф

Покрай Тракиец се простират и някои от последните склонове на Източните Родопи, поради което релефът на селото не е напълно равнинен. Средната надморска височина е 211 m. От почти всяка точка в селото има ясна гледка към връх Хасар (на местен диалект: Асар), който се намира между Тракиец и Козлец. Той е с приблизителна височина от около 520 метра и е най-високият в района на Тракиецкото землище.

Климат

Южното географско положение на Тракиец и близостта му до Егейско море, от което го отделят сравнително ниските склонове на Източните Родопи, както и лесното проникване на по-топъл въздух по долината на р. Харманлийска (приток на р. Марица), обуславят преходен климат между континенталното влияние от север и средиземноморското от юг. Селските стопани недолюбват фьона през февруари, защото ранното затопляне подмамва ранноцъфтящите бадеми, кайсии, череши и др.

История

Не може с положителност да се каже къде е било първото селище на прастарите потомци на днешните жители на с. Тракиец (тогава с. Елехча). Предполага се, че жителите му са потомци на тракийско племе беси и славянското племе драговичи. Сведения за живота на българското население на селото през време на Второто българско царство ни дават различни наименования на местностите – Петровица, Аязмото (кладенец), Кулето (кула), Гробето, Узунца и др.

При строежа на язовир Тракиец са били открити останки от тракийско и старобългарско селище. Язовир Тракиец е най-големият язовир на Балканския полуостров с каменна стена и вторият в Европа. Дълга е 1100 м и е изцяло изградена от трамбовани земни маси без използването на бетонна конструкция. Язовирът е изключително беден на рибни ресурси поради дългогодишното бракониерство на което се подлага. Напълно неподходящ за любителски риболов. През последните години зарибяването с различни видове риба не води дори до нищожна промяна в рибните ресурси. Най-честият улов е на шаран.

Срещу селото се издигат малкия и големия Хасар.

В района между малкия и големия Хасар е съществувал български манастир „Свети Николай“ и е бил запазен до 1665 – 1670 г. Той е играел важна роля за българите от Хасковския край. Сегашната черква в селото носи името на този манастир.

След освобождаването от османско владичество била построена Цвятковата чешма и чешмите Папаз бунар и Алакчелан, а през 1933 г. бе прекарана вода на поляната под Аязмото за улеснение на населението по време на събора, който е на Спасовден.

Преброяване на населението се извършва през 1906 г. – 815 ж., 1928 г. – 1065, 1934 г. – 1193 души. С изселване на много семейства по градовете през последните години се заселват доста турски семейства. В днешно време е трудно да се чуе българска реч в селото. На 1 км от селото се намира местността Аязмото. След освобождението от османско владичество славата на Аязмото станала много популярна с лечебната сила на водата му, лекуваща много болести. Започнали да идват все повече и повече болни хора от цялата страна. Тук се намира параклис, кръстен на майката на Дева Мария / Богородица/ – Св. Ана. През октомври 2009 в местността около Аязмото е издигнат и осветен християнски кръст. Голямото посещение на хора от далечни краища е наложило построяването на 3 стаи за гости, а по късно и голяма кухня. През 1908 г. обемът на кладенчето бил разширен с диаметър 3 м и дълбочина 1,70 м. За почистването и хигиенизирането на Аязмото се грижи църковното настоятелство.

Население

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 1193 1946 1162 1956 974 1965 749 1975 798 1985 656 1992 663 2001 626 2011 530

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	530	100,00
Българи	196	36,98
Турци	288	54,33
Цигани	0	0,00
Други
Не се самоопределят
Неотговорили	40	7,54

Управление

Начело на селото се избира кмет, който заема тази длъжност за срок от 4 години. Настоящ кмет на Тракиец е Красимир Бойчев (ВМРО-НИЕ, ОЗ, БНД). Сградата на кметството представлява триетажна сграда и се намира до главния площад на селото, в близост до читалището и разклона за Аязмото.

Икономика

Основен поминък на селото е целогодишната реколта, която селските стопани отглеждат в своите ниви и домашните животни, за които полагат ежедневни грижи. Поради тази причина най-разпространената и най-развитата промишленост в селото е земеделието. То от своя страна се разделя на два основни дяла: растениевъдство и животновъдство. В и около селото има множество овощни ниви, множество трайни насаждения и лозови масиви. В това число: ябълки, череши, сливи, кайсии, праскови, дрянки, вишни, смокини, дини, пъпеши, тикви, грозде и много други. От животновъдството най-застъпени са говедовъдството, овцевъдството, птицевъдството и свиневъдството. Също така се отглеждат коне и магарета. Обслужващата промишленост в селото е почти нулева, но все пак се поддържа от продавачите в хранителните магазини, от персонала, който обслужва читалището и кметството и от църковното настоятелство, носещо отговорност за двете църкви в селото. Тракиец разполага и с медицински пункт за спешни случаи, както и с един стоматологичен кабинет.

Образование и наука

До 2003 г. в Тракиец функционира едно основно училище, но вследствие на силно намалелия брой деца селото е принудено да се раздели с него. Става въпрос за бившето ОУ "Христо Ботев", чиято сграда и интериор са все още запазени и непокътнати. В него са се обучавали деца между 7 и 13-годишна възраст. В днешно време най-близкото и работещо училище за тракиецките деца е ОУ "Св. св. Кирил и Методий", намиращо се в съседното село Конуш. Всяка сутрин по време на учебната година училищен автобус осигурява трансфер до селото.

Транспорт

В Тракиец е развит единствено сухоземният транспорт. Селото има директна връзка с още 5 села, но само с 2 от тях (Конуш и Текето) тя е чрез асфалтиран път. До останалите три (Гълъбец, Сираково и Въгларово) също може да се стигне с кола, но пътят до тях е черен и труднопроходим. Тракиец няма връзка с националната железопътна мрежа. Най-близката ЖП гара за жителите на селото е тази в село Малево (по линията Русе - Подкова), което се намира на 17 км от Тракиец. Автобусни превози се осъществяват единствено до Хасково с помощта на автобусна компания Арда Тур. Разписанието с часовете е достъпно в сайта на Автогара Хасково.

Религии

Поради преобладаващото население от турски етнически произход, основната религия тук е ислямът. Източноправославно християнство се изповядва от едва 25% от населението на селото. Въпреки тези обстоятелства, Тракиец остава едно от малкото села в тази част на България, в които никога е нямало и все още няма изградена джамия. Християнските средища в селото са църквата "Свети Никола" и параклисът "Света Анна". Църквата се намира в самия център на Тракиец и нейният камбанен звън оглася селото по два пъти на ден - в 11:30 ч. и 18:30 ч. Параклисът е разположен в местността Аязмото.

Културни и природни забележителности

Местности – „Аязмото“ и язовир „Тракиец“.Тюрбето на Отман баба до с. Теккето

Редовни събития

Съборът на селото – провежда се на Спасовден, който се пада винаги в четвъртък, 40 дни след Великден./На седмия четвъртък след великден/

Други

Кухня

Предимно тракийска кухня: тиквеникът е само едно от популярните ястия, още катми, баници, колачета (мекици), сирена и домашно приготвен куртмач (катък), френкова каша, пържени банички и др. В селото също има 1 сладкарница и 3 хранителни магазина – КОП, „Детелина“ и „Чешмата“.